Селото, в подножието на замъка, било събудено от гласа на глашатая на кастелана, който четял една прокламация на площада:
-Нашият многообичан господар кани всички верни поданици да участват в празника за неговия рожден ден. Всеки ще получи една приятна изненада. Той моли всички да му направят една малка услуга: който участва в празника да има любезността да носи малко вода, за да се напълни резервоара на замъка, който е празен.
Глашатаят повторил много пъти прокламацията, после се върнал в замъка. В селото започнали различни коментари:
-Какво? Ето тиранина! Има достатъчно слуги за да напълнят резервоара! Аз ще занеса една чаша с вода и ще бъде достатъчна!-казал един мъж.
-Не, не! Той винаги е бил добър и щедър, аз ще занеса един варел…!-допълнил друг.
-Аз един напръстник…!
-Аз една бъчва..!-жужало множеството.
Сутринта на празника, се виждал един странен кортеж да се изкачва към замъка. Някои търкаляли с всички сили големи варели или се задъхвали носейки големи кофи пълни с вода.
Други присмивайки се на спътниците си, носели малки гарафи или една чаша на поднос. Шествието влязло в двора на замъка. Всеки изпразвал своето участие в голяма вана, слагал го в един ъгъл и после се обръщал изпълен с радост към залата за банкета. Печено месо и вино, танци и песни се редували, докато към вечерта, господарят на замъка благодарил на всички с любезни думи и се оттеглил в покоите си.
-А обещаната изненада?- мърморели някои с разочарование и досада.
Други показвали една голяма радост:
-Нашият господар ни подари най-прекрасния празник.
Всеки преди да се завърне, минал да си прибере съда. Тогава експлозия от викове изпълнила пространството, и се усилвала бързо. Възклицанията на радост и яд били все по- възторжени; съдовете били пълни със златни монети.
-Ах! Ако бях донесъл повече вода?
Запомни!
“Дайте на другите и Бог ще ви даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”. (Лука 6,38)
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Празник в замъка
Селото, в подножието на замъка, било събудено от гласа на глашатая на кастелана, който четял една прокламация на площада:
-Нашият многообичан господар кани всички верни поданици да участват в празника за неговия рожден ден. Всеки ще получи една приятна изненада. Той моли всички да му направят една малка услуга: който участва в празника да има любезността да носи малко вода, за да се напълни резервоара на замъка, който е празен.
Глашатаят повторил много пъти прокламацията, после се върнал в замъка. В селото започнали различни коментари:
-Какво? Ето тиранина! Има достатъчно слуги за да напълнят резервоара! Аз ще занеса една чаша с вода и ще бъде достатъчна!-казал един мъж.
-Не, не! Той винаги е бил добър и щедър, аз ще занеса един варел…!-допълнил друг.
-Аз един напръстник…!
-Аз една бъчва..!-жужало множеството.
Сутринта на празника, се виждал един странен кортеж да се изкачва към замъка. Някои търкаляли с всички сили големи варели или се задъхвали носейки големи кофи пълни с вода.
Други присмивайки се на спътниците си, носели малки гарафи или една чаша на поднос. Шествието влязло в двора на замъка. Всеки изпразвал своето участие в голяма вана, слагал го в един ъгъл и после се обръщал изпълен с радост към залата за банкета. Печено месо и вино, танци и песни се редували, докато към вечерта, господарят на замъка благодарил на всички с любезни думи и се оттеглил в покоите си.
-А обещаната изненада?- мърморели някои с разочарование и досада.
Други показвали една голяма радост:
-Нашият господар ни подари най-прекрасния празник.
Всеки преди да се завърне, минал да си прибере съда. Тогава експлозия от викове изпълнила пространството, и се усилвала бързо. Възклицанията на радост и яд били все по- възторжени; съдовете били пълни със златни монети.
-Ах! Ако бях донесъл повече вода?
Запомни!
“Дайте на другите и Бог ще ви даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”. (Лука 6,38)