-Видях една мравка, която пренасяше един огромен лист. Мравката беше малка, а листът най-малко два пъти повече от теглото й. Ту го влачеше, ту го повдигаше над главата си. Когато духнеше вятър, листът падаше, а с него падаше и мравката. Причиняваше й много премятания, и искаше да откаже мравката от нейното начинание. Наблюдавах я и я следвах, докато стигна до една дупка, която трябваше да бъде вратата на къщата й. Тогава помислих; най-накрая приключи тя своето дело. Но се заблуждавах. Беше завършил само един етап. Листът беше много по-голям от отвора, затова мравката остави листа от външната страна и влезе сама. Тогава си казах; бедната, жертва се, напразно.
Спомних си една поговорка: „Плува, плува и умря на плажа“. Но мравката ме изненада.
От дупката излизаха други мравки, които започнаха да разкъсват листа на малки парченца. Изглеждаха весели в работата си. За кратко време листа изчезна, оставяйки на мястото парченцата, които постепенно бяха вкарани вътре в дупката.
Веднага усетих, че мисля за моя опит. Колко пъти се бях обезсърчавал пред пречките, пред задачи и трудности. Може би ако мравката беше гледала размера на листа, не би започнала изобщо да го носи. Завидях на постоянството, на силата на тази мравка. Разбира се, преобразувах моите разсъждения в молитва и помолих Господ:
-Да ми даде упоритостта на тази мравка, за да се зареждам за трудностите за всичките си дни.
-Да ми даде постоянството на мравката, за да не падам духом при паданията.
-Да мога да имам разума, умението на тази мравка, за да разделям на части бремето, което на моменти ми изглежда много голямо.
-Да имам смирението, за да разделям с другите плодовете на усилието.
-Помолих Господното благоволение да ми помогне да успея като онази мравка, да не се отказвам от пътя, особено когато насрещните ветрове ме карат да навеждам глава надолу… особено когато заради тежестта на това, което ме напряга, не успявам да виждам с яснота правилния път. Радостта на ларвите, които може би очакваха храната вътре, накара онази мравка да направи усилия и да преодолее всички препятствия по пътя.
-Ти, млад или по-малко млад, можеш ли да следваш примера на мравчицата и молитвата на автора на разказа?
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Постоянството на мравката
Един младеж разказал:
-Видях една мравка, която пренасяше един огромен лист. Мравката беше малка, а листът най-малко два пъти повече от теглото й. Ту го влачеше, ту го повдигаше над главата си. Когато духнеше вятър, листът падаше, а с него падаше и мравката. Причиняваше й много премятания, и искаше да откаже мравката от нейното начинание. Наблюдавах я и я следвах, докато стигна до една дупка, която трябваше да бъде вратата на къщата й. Тогава помислих; най-накрая приключи тя своето дело. Но се заблуждавах. Беше завършил само един етап. Листът беше много по-голям от отвора, затова мравката остави листа от външната страна и влезе сама. Тогава си казах; бедната, жертва се, напразно.
Спомних си една поговорка: „Плува, плува и умря на плажа“. Но мравката ме изненада.
От дупката излизаха други мравки, които започнаха да разкъсват листа на малки парченца. Изглеждаха весели в работата си. За кратко време листа изчезна, оставяйки на мястото парченцата, които постепенно бяха вкарани вътре в дупката.
Веднага усетих, че мисля за моя опит. Колко пъти се бях обезсърчавал пред пречките, пред задачи и трудности. Може би ако мравката беше гледала размера на листа, не би започнала изобщо да го носи. Завидях на постоянството, на силата на тази мравка. Разбира се, преобразувах моите разсъждения в молитва и помолих Господ:
-Да ми даде упоритостта на тази мравка, за да се зареждам за трудностите за всичките си дни.
-Да ми даде постоянството на мравката, за да не падам духом при паданията.
-Да мога да имам разума, умението на тази мравка, за да разделям на части бремето, което на моменти ми изглежда много голямо.
-Да имам смирението, за да разделям с другите плодовете на усилието.
-Помолих Господното благоволение да ми помогне да успея като онази мравка, да не се отказвам от пътя, особено когато насрещните ветрове ме карат да навеждам глава надолу… особено когато заради тежестта на това, което ме напряга, не успявам да виждам с яснота правилния път. Радостта на ларвите, които може би очакваха храната вътре, накара онази мравка да направи усилия и да преодолее всички препятствия по пътя.
-Ти, млад или по-малко млад, можеш ли да следваш примера на мравчицата и молитвата на автора на разказа?