Разкази от сестра Терезита

Последното докосване

имало едно време…

Последното докосване

       

            Когато били изгонени от райската градина, Адам и Ева, си тръгнали огорчени и ядосани. Техните лица били зачервени, устните изкривени от болка, сърцата изпълнени с ненавист. Обвинявали се един друг, оскърбени и наплашени .

            – Ти си прокълнат, ти си само един неудачник: – викала Ева.

            – Всичко е по твоя вина! – крещял Адам, докато прегракнал.

            Вървели със стиснати юмруци, с пламтящи очи, с тежко бреме, смазани като от скала. Всичко това породило голяма тъга у Бога. Тогава Той решил, да прибави нещо към създанията. Нещо, което не бил предвидил в оригиналния план. Минал леко между мъжа и жената и докоснал сърцата и очите им. Така създал сълзите.

            Адам и Ева започнали да плачат. Ненавистта и яростта, които таяли вътре в себе си, изчезнали. Една нова обич ги обляла и се прегърнали.

 

Запомни!

Не винаги сълзите са знак на слабост.

– Ти плачеш ли понякога от обич пред Исус?