библия за младежи - Новият Завет - Прахристиянската Църква

Последните години на Павел

Историята на Спасението

Последните години на Павел

Братята в Рим бяха чули за нас и излязоха да ни посрещнат при Апиевия площад и Трите кръчми. Като ги видя, Павел благодари на Бог и се ободри. Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата. А на Павел позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше. След три дни Павел свика юдей- ските първенци. Като се събраха, той им рече: „Братя, без да съм сторил нещо против народа или обичаите на отечеството, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.“

Те му отговориха: „От Юдея ние не сме получавали за тебе нито писма, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо. Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш. Защото известно ни е, че на това учение противоречат навред.“ Тогава му определиха един ден и дойдоха в странноприемницата при него, но този път бяха много повече. От сутринта до вечерта той им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и ги уверяваше за Исус чрез Мойсеевия закон и пророците.

Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. Понеже имаха разногласия помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза тези думи: „Добре е рекъл Свети Дух на отците ни чрез пророк Исай: „Иди и кажи на тоя народ – с уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите. Защото сърцето на тия човеци е закоравяло и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат и да ги изцеря. “ И така, да знаете, че Божието спасение е изпратено на езичниците – и те ще чуят!“

Павел живя цели две години в една къща, взета под наем. Там приемаше всички, които отиваха при него. Проповядваше за Божието царство и учеше за Господ Исус Христос.

 

Посланията от Рим

По време на дългия престой в Рим, тъй като беше в следствения затвор, Павел написа послания до много общности и до отделни личности. Тези послания заедно с останалите се намират в последните глави на Новия завет. Те, както и предишните, съдържат мисли за вярата и за основните истини на християнството.

Тук представяме избрани откъси от тези текстове и означения за групите и личностите, към които са били адресирани.

 

Оръжието на вярата

„Братя мои, усилвайте се в Господ и в мощта на Неговата сила. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите на дяволските козни. Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началството, против властите, против управниците на тъмнината на тоя свят, против поднебесните духове на злобата.

Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете да се възпротивите в лош ден и като надвиете всичко, да устоите. И така, стойте здраво! Препашете се с истина. Облечете се в бронята на правдата. Обуйте нозете си в готовността да възвестявате мир. А над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всички нажежени стрели на лукавия. Вземете и шлема на спасението, и меча на Духа, който е Божието слово.“

 

Бъдете внимателни

„Братя мои, мислете само за това, което е истинно, честно, справедливо, чисто, любезно, благодатно. Зачитайте това, което е добродетелно и похвално. Вършете това, което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене. И Бог на мира ще бъде с вас!“

 

Търсете това, което е горе

В едно кратко послание до Филимон, негов стар приятел и водач на християните в Колос, Павел го моли да приеме един избягал роб, който се е обърнал.

„И така, ако сте възкръснали заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бог. Мислете за небесното, а не за земното. Защото вие умряхте и вашият живот е скрит с Христос в Бог!“

„Може би той се отлъчи за известно време от тебе, за да го приемеш завинаги. И вече не като роб, а като брат, особено възлюбен за мене, а още повече за тебе – и по плът, и в Господ!

И така, ако ме считаш за съдружник, приеми го, както приемаш мене. Ако с нещо те е обидил или ти е длъжен, нека бъде за моя сметка. Аз, Павел, пиша това с ръката си – аз ще заплатя! А да не говорим, че ти ми дължиш всичко, което си. Да, братко! Дано в името на Господ получа от тебе това, което прося! Успокой сърцето ми в Господ!“

 

За вярата без колебание

„Праведният чрез вяра ще бъде жив. Ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него.“ Ние не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват в спасението на душата. Вярата е живата представа за онова, на което се надяваме, и образ на онова, което не се вижда. Чрез нея бяха засвидетелствани древните.

Чрез вярата разбираме, че световете са били създадени и устроени с Божието слово и че от невидимото произлезе видимото.“

 

Не се знае какво се е случило с Павел през тези две години в Рим. В „Деяния на светите Апостоли“ се съобщава за неговите мисионерски пътувания и се завършва с очакването на съдебния процес. Някои учени смятат, че Павел е бил освободен и е напуснал Рим. Но също така се предполага, че е бил там и по време на гоненията при царуването на Нерон и че тогава е бил убит.

Във второто послание до Тимотей, неговия стар и верен другар, се чувства, че Павел очаква смъртта, но в същото време е горд с работата си за Христос.

„Заклевам те пред нашия Господ Исус Христос, Който ще съди живите и мъртвите, когато се яви и настъпи Неговото царство, проповядвай словото! Настоявай по всяко време, без да се съобразяваш с изгода или неизгода, изобличавай, запрещавай, увещавай с голямо дълготърпение и непрестанно поучение. Защото ще дойде време, когато човеците няма да следват правото учение. Водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха. Те ще отвърнат слуха си от истината и ще се обърнат към басни. Но ти бъди бодър във всичко! Понеси страданието! Извърши делото на благовестител и добре си изпълнявай службата!

Защото аз вече ставам жертва и времето на моето отхождане настава. В доброто воинстване се подвизах, пътя свърших, вярата опазих. Отсега нататък ме очаква венецът на правдата, който Господ, Праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден. И не само на мене, но на всички, които с любов очакват Неговото идване.

Господ Исус Христос да бъде с твоя дух! Нека благодатта да бъде с вас! Амин.“

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.