ПОСЛАНИЕ ОТ СВЕТИЯ ОТЕЦ ЛЪВ XIV ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ през 2026 година

ПОСЛАНИЕ ОТ СВЕТИЯ ОТЕЦ ЛЪВ XIV ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ през 2026 година

Слушайте и постете.
Великият Пост, като време за обръщане на сърцето

Ватикана, 5 февруари 2026 година

Скъпи братя и сестри!

Великият Пост е времето, когато Църквата с майчинска загриженост, ни кани да поставим отново тайната на Бога в центъра на нашия живот, за да може вярата ни да възвърне своя устрем и сърцата ни да не се лутат между безпокойства и ежедневни разсейвания.

Всяко пътуване за обръщане на сърцето започва, когато позволим да бъдем достигнати от Словото и го приемем със смирен дух.  Следователно съществува връзка между дара на Божието Слово, пространството за гостоприемство, което ние Му предлагаме и трансформацията,  с която то действа. Ето защо Великопостното пътуване се превръща в благоприятна възможност да се вслушаме в гласа на Господа и да  обновим решението си да следваме Христос, вървейки с Него по пътя, който се изкачва към Йерусалим, където се изпълва тайната  на Неговото Страдание, Неговата смърт и Неговото Възкресение.

Слушайте

Тази година бих искал, преди всичко, да обърна внимание, върху значимостта на това да оставим място за Словото чрез слушане, защото готовността за слушане е първият знак, чрез който се проявява желанието ни за влизане във връзка с другия.

Самият Бог, разкривайки Себе Си от горящия храст показва на Мойсей,  че слушането е отличителна черта на Неговата същност: «Видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му» (Изход 3, 7). Вслушването във вика на потиснатите е началото на една история за освобождение, в която Господ включва и Мойсей, изпращайки го да отвори пътя за спасение на Неговите поробени деца.

Един ангажиращ Бог днес достига до нас с мисли, които карат сърцето Му да тупти. Поради тази причина, слушането на Словото в Литургията ни възпитава към по-автентично вслушване в реалността: сред многото гласове, които проникват в личния и в социалния ни живот, Светото Писание ни позволява да разкрием този глас, който се надига от страданието и несправедливостта, за да не остане без отговор. Да навлезем в това вътрешно разположение на възприемчивост означава да позволим на Бог да ни научи  днес, как да слушаме, така както Той го прави, чак докато  осъзнаем, че «тежкото положение на бедните е вик, който през цялата история на човечеството непрекъснато предизвиква нашия живот, нашите общества и нашите политически и икономически системи и накрая, и преди всичко Църквата». 

Постете

Ако Великият Пост е време за слушане, то Постът представлява конкретна практика, която ни предразполага за приемане на Божието Слово. Въздържанието  от храна всъщност е много древно и незаменимо аскетично упражнение по пътя на обръщането на сърцето. Именно, защото включва тялото, то прави по-очевидно това, за което изпитваме „глад” и какво считаме за съществено за нашето препитание. Следователно то служи за разграничаване и  подреждане на нашите „апетити”, за да поддържаме бдително глада и жаждата за правда, освобождавайки ги от примирението, като ги възпитава така, че да се превърнат в молитва и отговорност към ближния.

Свети Августин, с духовна изтънченост оставя да се прокрадне напрежението между настоящия момент и бъдещото изпълнение, което пронизва това пазене на сърцето, когато отбелязва, че: «По време на земния живот е уместно хората да гладуват и жадуват за правда, но  да се наситят с нея  принадлежи на другия живот. Ангелите се засищат с този хляб, с тази храна. Хората, от друга страна, гладуват за него, всички са привлечени от желанието за него. Това напрежение в желанието разширява душата, увеличава нейната способност». Постът, приеман в този смисъл, ни позволява не само да дисциплинираме желанието, да го пречистим и да го направим по-свободно, но също така и да го разширим до такава степен, че да се обърне към Бога и да бъде насочено да върши добро.

За да запази Постът своята евангелска истина  и да избегне изкушението на възгордяването на сърцето, винаги трябва да се живее с вяра и смирение. Това изисква да останем вкоренени в общението с Господа, защото «никой не пости истински, ако не знае как да се храни със Словото Божие». Като видим знак за нашия вътрешен ангажимент, нека се отдръпнем, с подкрепата на благодатта от греха и злото, Постът трябва да включва също и други форми на лишения, целящи да ни водят към по-трезв начин на живот, защото «именно самата аскеза прави автентичен и силен нашия  християнски живот». 

Затова бих искал да ви поканя към една много конкретна и често недооценена форма на въздържание – нека да се въздържаме от  думите, които обиждат  и нараняват ближния.  Нека започнем с разоръжаване на езика, като се откажем от груби думи, прибързани преценки, клюки за отсъстващи хора, които не могат да се защитят, както и от клеветите.  Нека по-скоро да положим усилия да се научим внимателно да обмисляме думите си и да насърчаваме доброта: в лоното на семейството, сред приятели, на работните места, в социалните мрежи, в политическите дебати, в средствата за масова информация, както  и в християнските общности.   Тогава много думи на омраза ще отстъпят място на думи изпълнени с надежда и мир.

Заедно

И накрая, Великият Пост подчертава общностното измерение на слушането на Словото и практикуването на Поста.  Писанието също подчертава този аспект по много начини. Например в книгата на Неемия се разказва как хората са се събрали, за да слушат публичното четене от книгата на Закона и спазвайки поста, се подготвяли за изповядване на вярата и за обожаване, за да подновят завета с Бога (виж Неемия 9, 1-3).

По същия начин,  нашите енории, семействата, църковните групи и религиозните общности са призовани да предприемат споделено пътуване по време на Великия Пост, в което слушането на Божието Слово, както и на вика на бедните и на земята, да се превърне във форма на общ живот, в който Постът подкрепя истинското покаяние. От тази гледна точка, обръщането на сърцето се отнася не само до индивидуалната съвест, но и до стила на взаимоотношенията,  качеството на диалога,  способността да бъдем предизвикани от реалността и да разпознаваме какво наистина ръководи  желанието,  както в нашите църковни общности, така и в човечеството, жадно за справедливост и помирение.

Възлюбени, да се помолим за  благодатта на един Велик Пост, който да направи нашето вслушване  по—внимателно към Бога и към най-уязвимите. Нека се помолим за силата на Поста, която минава също така и през нашия език,  за да намалеят думите, които нараняват и да се увеличи пространството за гласа на другия. И нека се погрижим нашите общности да се превърнат в места, където се приема викът на тези, които страдат и където вслушването води до пътища за освобождение, правейки ни по-бързи и по-усърдни в приноса ни към изграждането на цивилизацията на любовта.

Благославям Ви от все сърце, както и Вашето пътуване през Великия Пост.