библия за младежи - Новият Завет - Прахристиянската Църква

Посланието на апостол Павел до християнската общност в Рим

Историята на Спасението

Посланието на апостол Павел до християнската общност в Рим

От доста време Павел искаше да посети Рим, главния град на силната империя. Радвайки се за предстоящото пътуване, в началото на 58 г. написа в Коринт послание до християнската общност, която вече бе установена в Рим. Мислеше да тръгне на път, след като завърши мисията в Йерусалим. Разбира се, неочакваните обстоятелства, които го възпрепятстваха по-късно, не можеха да бъдат пре­двидени по времето, когато Павел е писал посланието.

„До всички в Рим, които са възлюбени от Бог и са призвани да бъдат светии.

Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас, за чиято вяра се говори по целия свят. Бог, на Когото служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас и винаги се моля в молитвите си да ми се случи някога с Божията воля да дойда при вас. Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване. И като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата ни вяра.“

 

Божията любов

„Братя, искам да знаете, че много пъти се канех да дойда, за да събера някои пло­дове и между вас, както между другите народи, но бях възпрепятстван досега. Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи. Така че, доколкото зависи от мене, готов съм да благовестя и на вас, които сте в Рим.“

„Молете се да мога да дойда при вас.

Знам, че когато дойда при вас, ще дойда с пълнотата на Христовия благослов. Но ви моля, братя, заради нашия Господ Исус Христос и заради любовта на Духа, да ми помогнете с молитвите си да се избавя от невярващите в Юдея и да бъде службата ми в Йерусалим угодна на светиите. Тога­ва ще мога с Божията воля да дойда при вас с радост и заедно да си отдъхнем.

Нека Бог на мира да бъде с всички вас! Амин!“

 

Павел бърза за Йерусалим

Павел бързаше, защото искаше да пристигне в Йерусалим за Петдесетница. От Троада отплава за Милит, като премина през Асос, Хиос и Самос. След като престоя известно време в Милит, реши да отмине Ефес и през Кос и Родос отплава за Тир и Кесария. Спътникът му Лука известява:

„Докато ние стояхме там, от Юдея слезе един пророк на име Агав. Той дойде при нас, взе пояса на Павел и с него си върза ръцете и нозете. После рече: „Това казва Свети Дух: „Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, чийто е този пояс, и ще го предадат в езически ръце.“ Като чухме това, ние молехме Павел да не отива в Йерусалим. Но той отговори:

„Какво правите? Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на нашия Господ Исус!“

И понеже Павел не се придумваше, ние си замълчахме и си казахме: „Нека бъде Божията воля!“

След няколко дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим. Когато пристигнахме там, братята ни приеха с радост.

На сутринта Павел и няколко евреи започнаха обряда на очистване. След това в храма обявиха кога ще приключат дните им за очистване и кога за всеки от тях ще трябва да се принесе жертва.

 

Залавянето на Павел в Йерусалим

Когато седемте дни за очистване бяха към края си, юдеите от Асия видяха Павел в храма и разбунтуваха народа. Хванаха го и викаха: „Мъже израилтяни, на помощ! Ето го този човек, който навсякъде и пред всички проповядва учение против юдеите, против закона и против това място! При това въведе и елини в храма и оскверни това свято място!“

Защото преди това бяха видели Павел заедно с Трофим от Ефес и мислеха, че го е въвел в храма.

Целият град се раздвижи и народът се стече от всички страни. Хванаха Павел и го извлякоха навън от храма. Веднага след това затвориха вратите.

Докато настояваха да го убият, до хи­лядника на полка стигна вестта, че цял Йерусалим се е разбунтувал. Той веднага взе войници и стотници и се спусна към бунтовниците. А те, като видяха хиляд­ника и войниците, престанаха да бият Павел.

Тогава хилядникът се приближи и заповяда да го хванат и да го вържат с двойни вериги. След това започна да разпитва кой е този човек и какво е направил. От народа едни крещяха едно, други – друго. Поради виковете хилядникът не можа да разбере нищо свързано и заповяда да го отведат в лагера. Когато стигнаха до стъпалата, войниците трябваше да носят Павел, защото тълпите напираха и крещяха: „Убий го!“

 

Павел се защитава

Когато го въвеждаха в лагера, Павел рече на хилядника: „Мога ли да ти кажа нещо?“ Хилядникът се учуди: „Нима знаеш гръцки? Значи ти си оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува четири хиляди разбойници и ги отведе в пустинята?“

Павел му отговори: „Аз съм юдеин от Tape, гражданин съм на този известен град в Киликия. Моля те, позволи ми да говоря на народа.“

Хилядникът му позволи. Павел се изправи на стъпалата, даде знак с ръка на народа и след като настъпи пълна тишина, заговори на еврейски език:

„Братя! Чуйте сега моето оправдание пред вас!“ Народът, като чу, че им говори на еврейски, утихна още повече. Той продължи: „Аз съм юдеин. Роден съм в киликийския град Tape и там израснах. Изучих закона на отците при нозете на Гамалиил. Бях изпълнен с ревност към Бог, както и вие днес. Аз гоних до смърт последователите на това учение. Връзвах и предавах в затвора мъже и жени. Затова могат да свидетелстват първосвещеникът и всички старей, от които бях взел писма, за да отида в Дамаск и да докарам уловените последователи на това учение в Йерусалим, за да бъдат наказани.“

След това разказа историята на своето обръщане, за кръста и пратеничеството.

Изтъкна как Господ веднъж чрез видение му каза: „Върви! Аз те изпращам далече при езичниците!“

До този момент евреите го слушаха, но след това надигнаха глас и завикаха: „Премахни от лицето на земята този! Той не трябва да живее!“

И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и вдигаха прах във въздуха, хилядникът нареди да го отведат в лагера. Заповяда да го разпитат с бичуване, за да узнае защо викат така против него.

 

Павел се позовава на своето римско гражданско право

Когато го разтегнаха с ремъците да го бичуват, Павел рече на стотника, който стоеше там: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден!“

Като чу това, стотникът отиде и съобщи на хилядника: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ Хилядникът се приближи и попита: „Кажи ми ти римски гражданин ли си?‘ Павел отговори: „Да.“ Хилядникът каза „Аз съм придобил това гражданство чрез много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“

И веднага отстъпиха от него тези, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, след като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, че го е вързал.

На другия ден, желаейки да узнае в какво точно обвиняват юдеите Павел, хилядникът го освободи от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият Синедрион. И изправи Павел пред тях.

Понеже стана голяма караница, хилядникът се уплаши да не го разкъсат и заповяда на войниците да слязат и да отведат Павел обратно в лагера.

През нощта Господ се яви и му рече: „Павле, бъди храбър! Както свидетелства за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“

 

Заговорът, против Павел

Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха да не ядат и да не пият, докато не убият Павел. Тези, които участваха в това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души. Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха:

„С клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел. Затова вие със Синедриона кажете сега на хилядника да го доведе утре пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние ще сме готови да го убием, преди да се приближи до вас.“

Но синът на сестрата на Павел чу за засадата и отиде в лагера да обади на Павел. Той повика един стотник и му рече: „Заведи този момък при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“ Стотникът се съгласи и го заведе. След като го изслуша, хилядникът отпрати момъка със заръка: „На никого не казвай за това.“

След това повика двама стотници и им нареди: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария в третия час на нощта. Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“ Тогава войниците взеха Павел, както им бе заповядано, и го отведоха през нощта.

 

Пристигането на Павел при управителя Феликс

След пет дни дойде първосвещеникът Ананий заедно със старейте и оратора Тертил и изявиха пред управителя обвиненията си против Павел. Като повикаха Павел, Тертил започна да го обвинява: „Установихме, че този човек е зараза, вдига бунтове сред всички юдеи по цял свят и е водач на назарейската ерес. Той се опита дори и храма да оскверни, но ние го хванахме. Ти ще можеш сам да го разпиташ и от него лично да узнаеш за всичко, в което го обвиняваме.“ Юдеите потвърдиха, че това е така.

Когато управителят му даде знак да говори, Павел рече: „Нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме виждали да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа. И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват. Но признавам, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бог на отците ни, вярвайки на всичко, което е написано в закона и в пророците.“

Тогава Феликс, понеже знаеше доста за това учение, отложи делото, като каза: „Ще разгледам вашето дело, когато дойде хилядникът Лисий.“ И заповяда на стотника да пази Павел, но да го държи по-свободно и да не възпира близките му да идват при него.

След две години Порции Фест замести Феликс. И понеже Феликс искаше да угоди на юдеите, остави Павел в окови.

 

Павел се обръща към кесаря

Фест отиде в Кесария и като седна на съдийското място, заповяда да доведат Павел. Когато го доведоха, слезлите от Йерусалим юдеи го заобиколиха и изнесоха много тежки обвинения, които не можеха да докажат. Павел се защитаваше с думите: „С нищо не съм съгрешил нито против закона на юдеите, нито против храма, нито против кесаря.“ Но Фест искаше да угоди на юдеите и рече на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да бъдеш съден пред мене?“

Павел отговори: „Аз съм пред съда на кесаря, където и трябва да бъда съден. Юдеи не съм обиждал с нищо, както ти твърде добре знаеш. Ако наистина съм виновен или съм сторил нещо, което заслужава смърт, не отказвам да умра. Но ако обвиненията им са неоснователни, никой не може да ме предаде в ръцете им. Искам съд пред кесаря.“

Тогава Фест поговори със съвета и каза: „Ти поиска съд пред кесаря и при него ще отидеш!“

 

Представянето на Павел пред цар Агрип

След известно време в Кесария дойдоха цар Агрип и Вероника, за да поздравят Фест. По време на престоя им Фест представи на царя делото на Павел.

Тогава Агрип каза: „Бих желал и аз самият да изслушам този човек.“ Фест му отговори: „Утре ще го чуеш.“

На другия ден Агрип и Вероника влязоха с голям блясък в Съдебната палата заедно с хилядниците и най-видните граждани. По заповед на Фест доведоха Павел. Фест рече: „Царю и всички вие, които сте тук! Виждате този, за когото множество юдеи дойдоха при мене в Йерусалим и тук и викаха, че той не бива повече да живее. Като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред Август, реших да го изпратя при него. Обаче не мога нищо вярно да напиша на Господаря за този човек. Затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрип, за да мога след разследването да напиша нещо. Защото безсмислено ми се струва да препращам затворник, без да назова основателни обвинения против него.“

След като Агрип разреши на Павел да се защитава, той изнесе такава пламенна беседа за своя живот, за обръщането си и за своята свидетелска вяра във възкресението на Христос, че Агрип му отговори: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин.“ А Павел рече: „Бих молил Бог след малко или много време не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз, но без окови.“

Когато Павел каза това, Агрип, Фест, Вероника и седящите с тях, станаха и се оттеглиха встрани. Говориха помежду си и решиха, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или затвор.

Агрип каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря.“

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.