Генерални Аудиенции

Поклонението към Дева Мария в молитвите, важен елемент от духовния живот

22 август 2012 – Папа Бенедикт XVI

Поклонението към Дева Мария в молитвите, важен елемент от духовния живот

 

Скъпи братя и сестри,

Днес е литургичното възпоменание на Пресвета Богородица, назована с титлата: „Царица“. Това е наскоро установен празник, въпреки че произходът му и предаността към нея са древни. Всъщност е установено през 1954 г., в края на Марианската година, от преподобния Пий XII, който фиксира датата на 31 май (вж. Енциклика Ad Caeli Reginam, 11 октомври 1954 г.: AAS 46 [1954], 625-640) . По този повод папата каза, че Мария е Царица повече от всяко друго създание поради възвишеното достойнство на нейната душа и превъзходството на даровете, които е получила. Тя никога не престава да дарява на човечеството всички съкровища на своята любов и нежна грижа (вж. Беседа в чест на Царица Мария, 1 ноември 1954 г.). Сега, след следсъборната реформа на литургичния календар, този празник е определен осем дни след тържеството на Успение Богородично, за да подчертае тясната връзка между Царствената природа на Мария и нейното прославяне в тялото и душата до нейния Син. В конституцията на Църквата на Втория Ватикански събор четем: Мария „беше взета с тяло и душа в небесната слава… и издигната от Господ като Царица над всичко, за да може да бъде по-пълно съобразена със своя Син“ ( Lumen Gentium, n. 59).

Това е произходът на днешния празник: Мария е Царица, защото тя е уникално съобразена със своя Син, както по време на земното пътуване, така и в небесната слава. Ефрем Сириец, великият светец на Сирия, каза за Царицата на Мария, че тя произтича от нейното майчинство: тя е майка на Господа, на Царя на царете (вж. Исая 9:1-6) и тя ни посочва Исус като наш живот, нашето спасение и нашата надежда. В своето апостолическо увещание Marialis Cultus Божият служител Павел VI припомня: „В Дева Мария всичко е свързано с Христос и зависи от Него. Именно с оглед на Христос Бог Отец, от цяла вечност, я избра да бъде пресвета Майка и я украси с дарове на Духа, дадени на никой друг” (№ 25).

Сега обаче нека се запитаме: какво означава „Мария Царица“? Дали това е само титла, заедно с други, корона, украшение като другите? Какво означава? Какво е това Царица? Както бе споменато по-горе, това е следствие от нейното съединяване със Сина, от нейното пребиваване на небето, тоест в общение с Бога; тя споделя Божията отговорност за света и Божията любов към света. Има светска или обща идея за цар или царица: човек с голяма власт и богатство. Но това не е Царството на Исус и Мария. Нека мислим за Господа; Царското достойнство и Царството на Христос е преплетено със смирение, служба и любов. Това е преди всичко служене, помощ и любов. Нека си спомним, че Исус на Кръста беше провъзгласен за Цар със словата, написани от Пилат: „Юдейският цар” (вж. Марк 15:26). На Кръста, в този момент, той е показан като Цар; и как е Цар? Като страда с нас и за нас, като обича докрай и по този начин управлява и създава истината, любовта и правдата. Нека помислим и за друг момент: на Тайната вечеря той се покланя, за да измие краката на последователите си.

Следователно Царуването на Исус няма нищо общо с това на силните на тази земя. Той е Цар, който служи на слугите си; той демонстрира това през целия си живот; и същото важи и за Мария. Тя е Царица в службата си към Бога за човечеството, тя е Царица на любовта, която живее дара на себе си към Бог, за да влезе в плана за спасение на човека. Тя отговори на Ангела: „Ето, аз съм слугинята Господня“ (срв. Лука 1:38) и в Магнификата пее: Бог погледна низостта на Своята слугиня (срв. Лук 1:48). Тя ни помага. Тя е Царица именно като ни обича, като ни помага във всяка наша нужда; тя е наша сестра, скромна слугиня.

И така вече стигнахме до тази точка: как Мария упражнява тази Царска служба и любов? Като бди над нас, нейните деца: децата, които се обръщат към нея в молитва, за да й благодарят или да я помолят за нейната майчинска закрила и нейната небесна помощ, може би след като сме се заблудили или когато сме потиснати от страдание или мъка, поради скръбните и мъчителни превратности на живота. В спокойствието или в тъмнината на живота нека се обръщаме към Мария, като се доверяваме на нейното непрестанно застъпничество, за да може тя да получи за нас от Сина всяка благодат и милост, от които се нуждаем за нашето поклонничество по пътищата на света.

Чрез Дева Мария нека се обърнем с доверие към Този, който управлява света и държи в ръцете си бъдещето на вселената. От векове тя е била наричана божествена Царица на Небето; в литанията на Лорето след молитвата на светата броеница, тя е умолена осем пъти: като Царица на ангелите, на патриарсите, на пророците, на апостолите, на мъчениците, на изповедниците, на девиците, на всички светии и на семействата. Ритъмът на тези древни призиви и ежедневните молитви, като Salve Regina, ни помагат да разберем, че Света Дева, като наша Майка до своя Син Исус в славата на небето, е винаги с нас в ежедневните събития от нашия живот.

Следователно титлата „Царица“ е титла на доверие, радост и любов. И знаем, че Тази, която държи част от съдбите на света в ръцете си, е добра, че тя ни обича и ни помага в нашите трудности.

Скъпи приятели, поклонението към Дева Мария е важен елемент от духовния живот. Нека в молитвите си не пропускаме да се обръщаме към нея с доверие. Мария няма да пропусне да се застъпи за нас със своя Син. Гледайки я, нека подражаваме на нейната вяра, нейната пълна готовност за Божия план на любовта, нейното щедро приемане на Исус. Нека се научим как да живеем от Мария. Мария е Небесната Царица, която е близо до Бога, но тя е и Майката, която е близо до всеки един от нас, която ни обича и слуша гласа ни. Благодаря за вниманието.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Площад на свободата, Кастел Гандолфо, сряда, 22 август 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.