“Голяма част от хората считат, че да обичат, означава непременно да бъдат обичани, вместо те да обичат.” (Ерих Фром)
Имало някога две момчета, големи приятели. Помагали си във всичко, в което можели и прекарвали времето си, да играят заедно или с други приятели.
На единият от тях му харесвало много, да свири на хармоника. Винаги я носел в джоба си и свирел с нея своите предпочитани мелодии.
А другият обичал много да се пързаля. Всяка вечер той се забавлявал, да се пързаля от едно място до друго, правейки салта и пируети.
Когато били заедно правели истински спектакъл на улицата. Докато единият свирел на хармоника, другият се пързалял в ритъма на музиката. Хората се спирали да ги гледат и аплодират.
Наближавали Коледните празници и двамата приятели имали навик да си правят подаръци. Този, който се пързалял, мислел да подари на приятеля си една нова хармоника. Счупил своята касичка, но видял, че няма достатъчно пари в нея, за да купи по-хубава хармоника. Тогава предпочел да продаде своите кънки. Със спечелените пари и с това, което имал вече в касичката, успял да купи най-хубавата хармоника в магазина.
В навечерието на Коледа, двамата приятели се срещнали да си разменят подаръци. Отваряйки ги се получила голяма изненада. Двамата били направили едно и също нещо; продали това, което им било най-скъпо, за да купят най-хубавия подарък за приятеля си. Подаръка, който получил този, който продал своите кънки – бил чифт нови кънки. И подаръка, който получил този, който продал хармониката си – била една нова хармоника.
Двамата избухнали в смях, защото, отказвайки се от това, което обичали най-много, получили по-добро и повече.
Ти знаеш ли как да разделиш това, което имаш със своите приятели ?
Бог обича този, който дава с радост !
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Подареци за коледа
“Голяма част от хората считат, че да обичат, означава непременно да бъдат обичани, вместо те да обичат.” (Ерих Фром)
Имало някога две момчета, големи приятели. Помагали си във всичко, в което можели и прекарвали времето си, да играят заедно или с други приятели.
На единият от тях му харесвало много, да свири на хармоника. Винаги я носел в джоба си и свирел с нея своите предпочитани мелодии.
А другият обичал много да се пързаля. Всяка вечер той се забавлявал, да се пързаля от едно място до друго, правейки салта и пируети.
Когато били заедно правели истински спектакъл на улицата. Докато единият свирел на хармоника, другият се пързалял в ритъма на музиката. Хората се спирали да ги гледат и аплодират.
Наближавали Коледните празници и двамата приятели имали навик да си правят подаръци. Този, който се пързалял, мислел да подари на приятеля си една нова хармоника. Счупил своята касичка, но видял, че няма достатъчно пари в нея, за да купи по-хубава хармоника. Тогава предпочел да продаде своите кънки. Със спечелените пари и с това, което имал вече в касичката, успял да купи най-хубавата хармоника в магазина.
В навечерието на Коледа, двамата приятели се срещнали да си разменят подаръци. Отваряйки ги се получила голяма изненада. Двамата били направили едно и също нещо; продали това, което им било най-скъпо, за да купят най-хубавия подарък за приятеля си. Подаръка, който получил този, който продал своите кънки – бил чифт нови кънки. И подаръка, който получил този, който продал хармониката си – била една нова хармоника.
Двамата избухнали в смях, защото, отказвайки се от това, което обичали най-много, получили по-добро и повече.
Ти знаеш ли как да разделиш това, което имаш със своите приятели ?
Бог обича този, който дава с радост !