-Исках само да зная. Моля те, кажи ми колко пари печелиш за един час?
-Ако наистина искаш да знаеш, печеля двадесет лева за един час.
-О! – с наведена глава момчето попитало:
-Татко ще ми заемеш ли десет лева?
Бащата се ядосал:
-Единствената причина, поради която ме попита беше, за да искаш пари, за да купиш някаква глупава играчка, или друго безсмислено нещо; сега се отправяй към стаята си и си лягай; помисли, кога си станал такъв егоист; аз работя здраво всеки ден за това детско поведение.
Малкото дете отишло тихо в стаята си и затворило вратата. Мъжът седнал и още повече ядосан, се замислил над въпроса на момчето. Как имаше смелостта, да ми зададе подобен въпрос, само за да вземе пари?
След час или малко повече мъжът се успокоил и започнал да мисли.
-Може би наистина имаше нещо, което да купи за десет лева; не иска пари често?!
Мъжът отишъл в стаята на детето и отворил вратата:
-Сине, спиш ли?
-Не, татко, буден съм.
-Мисля, че бях много строг с теб преди. Днес беше труден ден за мен и си го изкарах на теб. Ето десетте лева които ми поиска.
Детето започнало да се смее:
-О! Благодаря, татко!
Изпод възглавницата си извадило няколко монети. Мъжът видял, че детето има пари и започна да се ядосва отново. Детето започнало да брои парите и после погледнало баща си.
-Защо искаш пари, след като вече имаш?- попитал той.
-Защото нямах достатъчно, но сега имам. Татко, имам двадесет лева сега. Може ли да купя един час от твоето време? Моля те, ела си по-рано утре. Ще ми хареса да вечерям с теб.
Бащата останал вкаменен. Протегнал ръце към детето и го помолил да му прости.
Това е само една история, която да ни напомни, че е нужно да работим, но никога да не забравяме, че хората са по-важни от работата и че изисква усилие да прекарваме радостни и спокойни моменти с тях.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Печалба за един час
Един син попитал баща си :
-Татко, може ли да ти задам един въпрос?
-Разбира се, кажи за какво става дума?
-Татко, колко пари печелиш за един час?
-Не е твоя работа. Защо ми задаваш такъв въпрос?
-Исках само да зная. Моля те, кажи ми колко пари печелиш за един час?
-Ако наистина искаш да знаеш, печеля двадесет лева за един час.
-О! – с наведена глава момчето попитало:
-Татко ще ми заемеш ли десет лева?
Бащата се ядосал:
-Единствената причина, поради която ме попита беше, за да искаш пари, за да купиш някаква глупава играчка, или друго безсмислено нещо; сега се отправяй към стаята си и си лягай; помисли, кога си станал такъв егоист; аз работя здраво всеки ден за това детско поведение.
Малкото дете отишло тихо в стаята си и затворило вратата. Мъжът седнал и още повече ядосан, се замислил над въпроса на момчето. Как имаше смелостта, да ми зададе подобен въпрос, само за да вземе пари?
След час или малко повече мъжът се успокоил и започнал да мисли.
-Може би наистина имаше нещо, което да купи за десет лева; не иска пари често?!
Мъжът отишъл в стаята на детето и отворил вратата:
-Сине, спиш ли?
-Не, татко, буден съм.
-Мисля, че бях много строг с теб преди. Днес беше труден ден за мен и си го изкарах на теб. Ето десетте лева които ми поиска.
Детето започнало да се смее:
-О! Благодаря, татко!
Изпод възглавницата си извадило няколко монети. Мъжът видял, че детето има пари и започна да се ядосва отново. Детето започнало да брои парите и после погледнало баща си.
-Защо искаш пари, след като вече имаш?- попитал той.
-Защото нямах достатъчно, но сега имам. Татко, имам двадесет лева сега. Може ли да купя един час от твоето време? Моля те, ела си по-рано утре. Ще ми хареса да вечерям с теб.
Бащата останал вкаменен. Протегнал ръце към детето и го помолил да му прости.
Това е само една история, която да ни напомни, че е нужно да работим, но никога да не забравяме, че хората са по-важни от работата и че изисква усилие да прекарваме радостни и спокойни моменти с тях.