„Викай непрестанно: Дигни гласа си като тръба и посочи на народа ни беззаконията му, и на дома Яковов – греховете му. Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога: „Защо ние постим, а Ти не видиш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“
Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. Ето, вие постите за караници и разпри и да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето.
Такъв ли е постът, който съм Аз избрал – денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постели вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на Господа?
Ето постът, който избрах. „Разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай. Раздели хляба си с гладните и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол – облечи го и от еднокръвния си не се крий.
Тогава твоята светлина ще се яви като зора и твоето изцеление скоро ще процъфти и твоята правда ще тръгне пред тебе и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш и Господ ще чуе; ще извикаш и Той ще каже: „Ето ме!“
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 50, 3-6а.18-19 (О: 19a)
ОСърие съкрушено и смирено, Боже, не ще презреш.
Помилвай ме, Боже, по милостта си; и по многото си щедрости заличи беззаконието ми. Напълно ме умий от моята вина, и очисти ме от моя грях. O
Защото беззаконието си аз съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе, пред Тебе едничкия аз съгреших и лошо пред Тебе извърших. О
Защото нито на жертви се радваш, и ако бих Ти дал всесъжения, не би ги приел. Моята жертва, Боже, е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено, Боже, не ще презреш. О
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО: Търсете доброто, а не злото, за да останете живи; и тогава Господ ще бъде с вас.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Матей. 9,14-15
В онова време:
Когато Исус дойде на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, приближиха се до Него Ивановите ученици и казаха: „Защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят?“
А Исус им рече: „Нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженеиът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.“
Това е слово Господне.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.