Когато Пеликанът излетял, за да търси храна, една змия, скрита между клоните, започнала да пълзи към гнездото. Малките спели спокойни.
Приближила се змията и с едно зло пламъче в очите започнала избиването. Едно отровно захапване на всяко едно от тях и бедните малки птици преминавали веднага от съня към смъртта.
Доволна, змията се върнала в своето леговище, за да се наслаждава на пристигането на Пеликана. И наистина, след малко се върнала птицата. При вида на това избиване започнала да плаче и неговата жалба била толкова отчаяна, че всички обитатели на гората я слушали трогнати.
-Какъв е смисълът на моя живот сега без вас?- казал бедният баща гледайки своите убити деца.
-Искам да умра и аз като вас!- и с клюна започнал да къса гръдта, точно над сърцето си.
Кръвта бликала на струи от раната, къпейки малките.
В това време Пеликанът вече умиращ, потръпнал. Неговата топла кръв върнала живота на неговите деца, неговата любов ги била възкресила. Тогава много щастлив, той навел глава и издъхнал.
Този Пеликан е Исус Христос, който даде живота си, за да ни спаси от отровното захапване на греха.
-Спомняш ли си,че трябва да му благодариш за този жест пълен с любов?
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Пеликанът
Когато Пеликанът излетял, за да търси храна, една змия, скрита между клоните, започнала да пълзи към гнездото. Малките спели спокойни.
Приближила се змията и с едно зло пламъче в очите започнала избиването. Едно отровно захапване на всяко едно от тях и бедните малки птици преминавали веднага от съня към смъртта.
Доволна, змията се върнала в своето леговище, за да се наслаждава на пристигането на Пеликана. И наистина, след малко се върнала птицата. При вида на това избиване започнала да плаче и неговата жалба била толкова отчаяна, че всички обитатели на гората я слушали трогнати.
-Какъв е смисълът на моя живот сега без вас?- казал бедният баща гледайки своите убити деца.
-Искам да умра и аз като вас!- и с клюна започнал да къса гръдта, точно над сърцето си.
Кръвта бликала на струи от раната, къпейки малките.
В това време Пеликанът вече умиращ, потръпнал. Неговата топла кръв върнала живота на неговите деца, неговата любов ги била възкресила. Тогава много щастлив, той навел глава и издъхнал.
Този Пеликан е Исус Христос, който даде живота си, за да ни спаси от отровното захапване на греха.
-Спомняш ли си,че трябва да му благодариш за този жест пълен с любов?