Генерални Аудиенции

Пасхалният тридуум по време на юбилея на милосърдието

23 март 2016 – Папа Франциск

Пасхалният тридуум по време на юбилея на милосърдието

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Нашето размишление върху Божията милост ни въвежда днес във Великденския тридуум. Ще изживеем Велики четвъртък, Разпети петък и Велика събота като мощни моменти, които ни позволяват да навлизаме все по-навътре във великата тайна на нашата вяра: Възкресението на нашия Господ Исус Христос. Всичко в тези три дни говори за милост, защото прави видима степента на Божията любов. Ще слушаме разказа за последните дни от живота на Исус. Евангелист Йоан ни предлага ключа за разбирането на неговия дълбок смисъл: „като възлюби своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай” (Йоан 13:1). Божията любов няма граници. Както често повтаря Св. Августин, това е любов, която върви „до края без край“. Бог наистина предлага всичко от себе си за всеки от нас и не задържа нищо. Тайната, която обожаваме през тази Страстна седмица, е велика история на любовта, която не познава пречки. Страстите на Исус продължават до края на света, защото са история за споделяне на страданието на цялото човечество и постоянно присъствие в събитията от личния живот на всеки от нас. Наистина, Великденският тридуум е възпоменание за една драма на любовта, която ни дава сигурността, че никога няма да бъдем изоставени в изпитанията на живота.

На Велики четвъртък Исус установява Евхаристията, предусещайки в пасхалната гощавка своята жертва на Голгота. За да накара Апостолите да разберат любовта, която го оживява, той им измива нозете, предлагайки отново от първо лице примера за това как трябва да постъпват. Евхаристията е любовта, която се превръща в служение. Във Възвишеното си присъствие Христос е този, който иска да избави от глада всеки мъж и жена, особено най-слабите, за да им позволи да предприемат пътуване на свидетелство сред трудностите на света. Нещо повече, давайки ни Себе си като храна, Исус свидетелства, че трябва да се научим да споделяме тази храна с другите, така че да може да се превърне в истинско общение на живота с тези, които са в нужда. Той ни дава Себе Си и ни моли да живеем в Него, за да правим същото.

Разпети петък е кулминационният момент на любовта. Смъртта на Исус, който на Кръста предава себе си на Отца, за да предложи спасение на целия свят, изразява любов, отдадена докрай, любов без край. Любов, която се стреми да обхване всички, която не изключва никого. Любов, която се простира във времето и пространството: неизчерпаем извор на спасение, от който всеки от нас, грешниците, може да почерпи. Ако Бог ни е показал върховната си любов в смъртта на Исус, тогава ние също, новородени от Светия Дух, можем и трябва да се обичаме един друг.

И накрая, Велика събота е денят на Божието мълчание. Трябва да бъде ден на мълчание и ние трябва да направим всичко възможно, за да може за нас той наистина да бъде ден на мълчание, както беше в онова време: ден на мълчанието на Бог. Исус, положен в гроба, споделя с цялото човечество трагедията на смъртта. Това е мълчание, което говори и изразява любов като солидарност с онези, които винаги са били пренебрегвани, до които Божият Син достига, запълвайки празнотата, която само безкрайната милост на Бог Отец може да запълни.

Бог мълчи, но от любов. На този ден любовта – тази тиха любов – се превръща в очакване на живот във възкресението. Нека помислим за Велика събота: добре ще ни бъде да разгледаме мълчанието на Дева Мария, „вярващата“, която очакваше Възкресението в мълчание. Дева Мария ще бъде за нас иконата на Велика събота. Помислете добре как е живяла Дева Мария през онази Велика събота; в очакване. Това е любов, която не се съмнява, но се надява на словото на Господ, за да може да бъде изявено и блестящо в деня на Великден.

Всичко това е велика мистерия на любовта и милостта. Нашите думи са бедни и недостатъчни, за да го изразим напълно. Може да намерим полезен опитът на една млада жена, не много известна, която написа възвишени страници за любовта на Христос. Казваше се Джулиан от Норич. Тя беше неграмотна, това момиче, което имаше видения за страстта на Исус и което след това, след като стана отшелник, описа с прост, но дълбок и интензивен език значението на милостивата любов. Тя каза: „Тогава нашият добър Господ ме попита: „Радваш ли се, че страдах за теб?“. Отговорих му: „Да, добри Господи, и съм ти много благодарна; да, добри Господи, нека си благословен“. Тогава Исус, нашият добър Господ, каза: „Ако ти се радваш, и аз съм доволен. Изстрадайки страстта към теб, за мен е радост, щастие, вечно блаженство; и ако можех да страдам повече, щях““. Това е нашият Исус, който казва на всеки от нас: „Ако можех да страдам повече за теб, щях“.

Колко красиви са тези думи! Те ни позволяват наистина да разберем огромната и безгранична любов, която Господ има към всеки един от нас. Нека се оставим да бъдем обвити в тази милост, която идва да ни посрещне; и в тези дни, като държим погледа си насочен към страстите и смъртта на Господа, нека приемем в сърцето си Неговата безгранична любов и като Дева Мария в събота, в мълчание да очакваме Възкресението.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 23 март 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.