DOMINUS VOBISCUM
Седемте Пасторални Писма
на Блажения Мъченик ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ, Никополски Епископ
От 1947 г. до 1952 г. Блаженият Босилков пише 7 пасторални писма до своята Епархия. Разглеждайки трудното и относително краткото време, време белязано още и от потисничество и порицание, може несъмнено да се твърди, че техният брой, разбира се, е голям.
Писмата, с различна големина са зов и поощрение към верните да не се оставят да бъдат заблуждавани и стряскани от Марксическата пропаганда. Затова често се среща в тях повика за смелост при свидетелстването: Блаженият Евгений вижда занапред, че християнското свидетелстване ще бъде скоро единственият път на евангелизация и апостолат. Наложените ограничения от безбожния строй са всъщност все по-задушаващи. И той, пишейки, не може да държи под око и присърце много критичното положение, в което се намира Църквата и самото гражданско общество.
Бидейки човек с обширна образованост, Блаженият в писмата си не се отпуска към грижливо богословско изработване, нито възнамерява да пише научно богословско съчинение, откъснато от ежедневната действителност. Той възприема гладък стил, прост език непосредствено съгласен с получателите. Слиза понякога до много практични съвети, до много точни указания. Той иска да влезе в пряк разговор със своите верни; отправя към тях точни и настойчиви въпроси, които принуждават да се размисля и изискват отговор; с тях и за тях желае да разчупи хляба, който храни благодатния живот, който запазва и подхранва личната и задружна връзка с Бог.
Той е баща, който говори на чедата си със сърцето в ръка; към тях се обръща, наричайки ги с обич и често “Възлюбени Чеда”; Бл. Евгений е баща нежен, който трепери за настоящето и много повече за бъдещето на своите чеда в Христос: всъщност пространството, в което да се изразява свободно собствената вяра, бива насилствено откраднато все повече от потисничеството на един безбожен режим, който не се ограничава да бъде без Бог, но който, понятно, е срещу Бог и Неговата Църква.
И така в писмата Блаженият Евгений е преди всичко старателен пастир, грижовен баща, сигурен водач, смел епископ. В тях той разкрива себе си и вдъхва ежедневното си изпитание. Който познава духовният му и вътрешен живот, няма да си прави никак труд да забележи в писмата му обилни следи от неговото преживяване; напротив, може да се твърди, че писмата са вярно преместване на душата и дейността му.
Едно съгласувано и общо четене на седемте пасторални писма би могло да бъде следното: Блаженият ще отдаде своя живот в защита на правата на Бог и на човека; ще бъде смел апостол и старателен учител на истината, единството и мира. Затова усеща живо задължението си да призовава слабите във вярата и тези, които са били привлечени от подправени самозалъгвания, към тройно завръщане: към Бог, към семейството, към здравите обичаи, предадени от предците.
Той ще бъде верен на Бог, Творец и Баща, който се открива на човека. Но човекът трябва да има прозорливо око и чисто сърце, за да приеме откровението на Бог и дара на вярата. Вярата не отива срещу разума, нито го унижава, поскоро го превъзхожда и го облагородява.
Християнският живот, роден от вярата, се храни особено с участието в Евхаристичното отслужване, източник и връх на християнското изпитание; с Евхаристията, дар от безкрайната Божия Любов; с молитвата, която е езикът на душата. Блажената Богородица със своето смирено, щедро и цялостно разположение на божия план, е светлият пример за всеки християнин; тя придружава с майчино старание нашето поприще. Нейното Успение в небето е знак на сигурна надежда и още на изпреварване на съдбата, запазена за всички Божии чеда.
Освен особените доводи, обсъждани в отделните писма, има някои, които се повтарят многократно – знак, че те за Бл. Евгений са особено важни. Иска, следователно, да бъдат усвоени и изживени в неговата Църква. Сред тези доводи могат да се припомнят любовта към единството и истината, към мира и родината. Значителна настойчивост към задължението за точното и смело свидетелстване на собствената вяра, която не може да се сведе до една съкровено тайнствена случка; значително още е и призоваването да се чувстват поместени във Вселенската Църква, ръководена от Папата. Достоен, че е припомнен освен това и неговият зов към Евхаристията и ежедневното причестяване, както обаче и към ежедневното молене на броеницата.
Писмата са изпъстрени с множество библейски цитати: впрочем Блаженият Евгений намира в слушането на Божието Слово пътеводителя и храната на собственото си духовно поприще и го внушава на другите.
Чрез пасторалните писма Бл. Босилков осветли своята Епархия и своята родина с мъдростта на учителя, с усърдието на пастира, с любовта на бащата. Може да се попитаме какво щеше да стори още, ако бурята на омразата не беше прекъснала скъпоценното му съществуване само на 52 години. Сигурно щеше да направи още много. Без друго щеше да отправи други писма към своите верни. Това, уви, не му бе възможно. Но неговото поръчение не е било спряно от една жестока смърт, нанесена му от яростта на човека. Не е било спряно. Напротив… От небето, всъщност, Блаженият Евгений продължава да поддържа и осветлява Църквата и своята любима България с героичното си засвидетелстване и могъщото посредничество на мъченик.
Политическа обстановка в България 1944-1952 г.
Политическа обстановка в България 1944-1952 г. и отношението на комунистическата власт към религията и католическата църква
Обстановката в Католическата Никополска Епархия 1926- 1952 .
Разказ за Мъченичеството
на Бл. Евгений Босилков
Първо писмо
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ИЗТОЧНИЦИТЕ
“Ще ви показвам правия път”
Увод
- Писмото носи датата 25 януари 1947 г. и Бл. Евгений го написал, когато бил още Апостолически Администратор. В него присъства цялото му сърце с най-скъпите му действителности: върховната Божия власт, светостта на семейството, любовта към родината.
- Бл. Евгений начева с трогателен и признателен спомен за своя предшественик Моне. Дамян Теелен (1877-1946), починал внезапно на 06 юли 1946 г. Починалият Епископ е управлявал Епархията 30 години, разкривайки се като стълб и пазител на християнските основни правила, винаги млади. Разбира се, че ще продължи в рая да закриля своите верни.
- В настоящия момент на изпитание мнозина изгубиха ценния дар на вярата. Войната предизвика тежки материални щети, но много по-тежки са били нравствените беди. Не малко разстройства и недоверия поради явното отсъствие и мълчание на Бог отричат неговото съществуване и стигат до духовно самоубийство.
- Присъства се на едно изопачаване на ценностите: духовната е съвсем отречена или е поставена в служба на материята. Отрича се Бог и нашата зависимост от Него; така всичко е позволено, всичко е възможно и всяко престъпление бива оправдано. Инстинктът преобладава над разума.
- Отношенията с Бог се клатят, семейните връзки отслабват, младите напускат селото, привлечени от развлеченията и фалшивите самозалъгвания, предлагани от града. Нужно е тройно завръщане: към Бог, към семейството, към земята. Едно завръщане, т. е. към произхода на нашето битие и на истинското ни щастие.
- Завръщане към Бог. Бог е Баща и иска винаги доброто за своите чеда. Необходимо е да изразяваме с точни знаци вярата си в Него и да я доказваме смело: изискват го свръзката и верността към собственото кръщение. Добрият и мъдър Бог е нашата сила, радост и надежда; ние трябва да живеем с Него, чрез Него и в Него.
- Завръщане към семейството. Семейството е първата клетка на обществото и на Църквата, т. е. първото училище, където се научава да,мислят, и първата Църква, където се научават да се молят. Родителите са първите учители и първите свещеници на собствените си чеда. Семейният живот е изтъкан от радост, но и от жертви.
- Завръщане към земята. Завръщането към земята значи още и да се обича родината и да се обича тази християнска земя, където сме родени и израснали; означава да се върнем и обичаме Църквата, вярата, християнските обичаи. Истинският християнин ще бъде още и най-добрият гражданин, готов да се жертва за доброто на родината и за нейното развитие.
- Всеки е призован да работи за изцеление на раните, причинени от Световната война, приключила наскоро, и за възстановяване на реда и мира. Мир, който е осигурен само с приемането на Христос, когото Светото Писание нарича “Княз на мира”.
Второ писмо
АПОСТОЛ НА ИСТИНА И НА МИР
“Заради Сион няма да мълча
и заради Йерусалим няма да почивам”
Увод
- Това е първото писмо на Бл. Евгений Епископ, което е публикувано на 8 декември 1947 г., празник на Безскверното Зачатие на Дева Мария. В него той ясно представя своята програма на епископ и на баща. Изразява преди всичко своята признателност към Бог за дара, който му е направил, призовавайки го към Епископството. Чувства сега повече от всякога своето нищожество, но се доверява на Бог, който всичко може и го подкрепя, факт, че е бил приет с любов и голямо благоволение в новата си мисия като Епископ.
- Ще действа с апостолическа смелост, съзнаващ много опасните трудности, в които се намира неговата епархия и неговата родина. От любов към своята църква не ще мълчи, нито ще се примирява, осланя се още и на усърдието и на духа на жертване на своите свещеници и сътрудници. Радостта му ще се състои в това да вижда във всички да цари мир, единство и любов.
- Не ще предаде поръчението на пастир и ще напредне в изпълнението на пазител и защитник на Бог и на човека. Ще остане верен на това, което му е било казано в деня на епископското ръкополагане с думите на свещения обред: “Обичай истината, не я предавай никога, нито заради заплахи, нито заради ласкателство.” Неговото постоянно старание ще бъде благото за душите и той ще се отдаде изцяло за тяхното обновяване и духовен напредък.
- Бл. Евгений обещава да бъде не само пазител на истината, но още и старателен ръководител на тази истина, която ще направи човека действително свободен. Ще бъде миротворец, но без да изменя на никаква цена на истината. Няма да престане да напомня на вярващите и свещениците думите на Апостол Св. Иван: “Обичайте само истината и мира.”
- Ще гони тази християнска истина, основана върху любовта и която намира своя корен в християнските признаци. Ще работи за опазването и израстването на единството на вярващите от поверената му Епархия; напомня, че верните ще трябва да се обединят не само помежду си, но още и с всемирната църква, и с Папата; така те ще осъществят своето звание да бъдат избран народ, царско свещенодействие, свети хора. Ще продължи делото на своя предшественик Моне. Дамян Теелен, към когото остава трогателен спомен от всички.
- Християните имат задължението да бъдат отлични граждани, трябва да имат ясни отношения с обществото, трябва да обичат родината и да дават “Богу това, което е на Бог, и Кесарю това, което е на Кесаря”.
- Бл. Евгений поверява своята епископска служба на закрилата на Пресветата Богородица, на Св. Йосиф, на Св. Св. Петър и Павел, на основателя на Отците Пасионисти Св. Павел от Кръста, на Св. Св. Кирил и Методий и на две светици, нему особено скъпи – Св. Дже- ма Галгани и Св. Тереза от Лизио.
- Приключва писмото със своята благословия към всички, като не забравя малките и болните.
Трето писмо
ВЯРА И РАЗУМ
“Дяволите вярват и треперят”
Увод
- Това писмо е публикувано на 11 януари 1948 г. – празник на Св. Семейство. Бл. Евгений постановява да бъде четено във всичките църкви на Епархията по време на Литургиите на 8 февруари. Писмото, уточнено и старателно написано, засяга въпроса за съществуването на Бог и за връзката между вярата и разума.
- Развитието на историята е белязано от едно Върховно Същество, все пак в сърцето си човек задава един въпрос, който разтърсва дните и измъчва сърцето: “Има ли Бог? Кой е Бог?” Въпрос, разбира се, тревожен и задължаващ.
- В деня на Петдесетница с излиянието на Св. Дух се ражда Църквата, общност от вярващи, които общуват с Бог чрез Исус Христос. Св. Дух ни открива напълно Бог и ни поставя в общение с Него. До съществуването на Бог може да се стигне чрез разума, стига само да е освободен от предразсъдъци и искрен в издирванията. Вярата обаче е един безвъзмезден дар Божий; на човека остава отговорността да се отвори и да го възприеме.
- Човекът, обладан от вярата, вижда всичко с нови очи, доверява се любезно на Бог, като изключва от своето вярване колебания, съмнения или прекалена чувствителност. Опорна точка на вярата е сам Бог и само Той е съвършена истина. Вярата не е неизменяема действителност, но жива сила, която променя човешкото съществуване. Истинският християнин напредва в нея и се задължава да я проверява чрез делата си.
- Вярата не противоречи на разума, нито го умърлушва: просто го превъзхожда и облагородява. Едно закоравяло от положителното и материалното, от пороци и страсти сърце не може да вкуси от красотата на вярата и на Бог. Поставен пред избора: от двата въпроса да остави порока или вярата, човекът често изоставя вярата.
- До тази стъпка не се идва внезапно, но с постепенно нагаждане към злото, с търсене на оправдания понякога неразумни и детски по присъщото действие или прикривайки всичко под предлог на науката. Истинската наука обаче води към вярата, отколкото да отдалечава от нея. Повърхностното и духовната леност са постоянна заплаха за вярата.
- Непоследователността между вяра и живот е причината за малкото препятствие за християнството в историята на света. Мнозина се задоволяват от повърхностна вяра, случайна. Не се е родила в тях новата твар, плод на тази същинска вяра, която прави зрели християните. Тя смайва и кара да тръгнат от безразличие толкова хора, които се наричат християни, а действат като неприятели на Христос.
- Нужно е да се обича и моли Бог, източник на сила и радост, на мир и смелост. Живеейки като негови истински чеда, ще можем да кажем със Св. Иван Апостол: “Това е победата, която побеждава света – нашата вяра.”
Четвърто писмо
СРЕДИЩЕ НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ
“Огънят на жертвеника никога да не угасва”
Увод
- Това писмо върху Евхаристичното отслужване било публикувано на 27 февруари 1949 г., на празника на Св. Габриел на Скръбната Дева Мария, както изрично е отбелязано в края на същото писмо.
- Олтарът, казва Бл. Евгений, е средище на духовния живот; мястото, където се извършва най-ценното деяние, върховното, възвишеното деяние на нашата връзка с Бог и на молитвата ни. Това е мястото на Евхаристичното отслужване и на извънредно особеното присъствие на Бог; тук Господ призовава и устройва своя народ, правейки го предмет на своята вечна любов и на своето нежно благоволение.
- Евхаристичното отслужване е себеотдаването на Исуса през Тайната Вечеря; това е жертвоприношението му върху кръста, което било обновено за спасението на човека. На глухия и безчувствен човек към предните призиви Бог праща самия свой Син, който се принася като жертва на любов. Стената на раздяла на човека от Бог, изградена чрез греха, бива разрушена от Исусовия Кръст: този завет, възстановен от кръста, е обновен и подсилен от Евхаристията.
- Чрез жертвоприношението на Евхаристията в църквата по заповед на Христос и в Негово име била отново пренесена душеспасителната му любов. Чрез Евхаристичното отслужване християнинът намира от ново светлината и мира; от Него той черпи необходимата енергия, за да живее с постоянната младост на духа и за да бъде верен на всичките си задължения.
- Чрез Евхаристичното отслужване Господ е с нас и ние, ако искаме, можем да бъдем с Него. Той ни настига като учител и свещеник, среща ни като добър пастир и изкупител; ние ставаме негови любими и спасени от него ученици. Върху олтара гори неугасващият пламък на божествената любов.
- Но поведението на християнина невинаги е белязано с подобаващата благодарност. Много пъти, уви, е белязано с такова равнодушие, че стига дори до пренебрегване на неделното Евхаристично отслужване. На Бог, който ни е дал своя единствен Син, ние отговаряме с небрежност. Напротив, имайки възможността, би трябвало напълно да участваме всеки ден в Литургията. Нужно е да се оставим да ни настигне и да ни обгърне с тази неизмерима и милосърдна Божия любов, която е гаранция за вечен живот.
- Празничната Евхаристия трябва да съставя свиждане, което не трябва да се пропуска от всеки вярващ. Именно в неделната среща с Господ се извършва изпитанието на неговата любов, на дара от неговия мир, на неговата подкрепа в страданията ни. И не трябва да се забравя тази наша среща с Него, да му поверим и скъпите си почитания.
- Бл. Евгений би искал да каже още много неща, но поверява задачата да продължат неговото поучение на енорийските свещеници, които увещава да сторят от Светата Евхаристия обосноваването на тяхното вероучение за текущата година
Пето писмо
НАЙ-ХУБАВИЯТ ДАР
“Трудностите станаха големи като планини”
Увод
- Не била минала дори и година от предишното писмо върху Светото Евхаристично отслужване, когато Бл. Евгений поискал да изпрати до духовенството и до верните на своята епархия друго писмо върху Светото Причастие като храна и питие за човека. Много явен знак, че съображението било за него от основно значение. Това ново писмо е с дата 2 февруари 1950 г.
- Светото Причастие е най-хубавият дар, бликнал от Исусовото сърце. Дар, който среща често непростимо равнодушие, ако не е и пълно безобразие от страна на човека, именно както се случило, когато Исус го предизвестил и го обещал на слушателите си след изумителното чудо с умножаването на хлябовете.
- Обещаната Евхаристия в Капернаум и установената в Тайната вечеря е Исус, който всецяло се отдава на човека. Исус чрез Светото Причастие е извършил ново творение и е искал да остане с нас до свършека на света, свързал е своята участ с тази на тварите. Доброто, което християнството ще извърши, е именно чрез силата, предадена от Светата Евхаристия.
- Светото Причастие е чудото на Божиите чудеса, на връхната точка на неговата любов; наистина сме били обичани до границата на невъзможното. Чрез Него Исус е Емануил – Бог с нас. Светото Причастие е Исус в нас и ние в Него; преобразени сме и присъединени в Него, чрез общение на живот и любов, което ще се разшири във вечния живот.
- Този е пътят, избран от Бог, за да ни направи прилика на Него, за да ни обоготвори, път много различен от този, предлаган от змията изкусител в началото на времената. Именно Светото Причастие ни позволява да кажем: “Не съм вече аз, който живея, но Христос живее в мен.”
- Това е най-скъпоценният дар от Исусова страна. Той не ни е оставил сами, останал е, за да подсилва нашата вяра, понякога крехка, за да укрепва слабите ни сили, често неспособни да устояват на сблъсъка със злото и със страстите. Светото Причастие превръща слабия в силен, грешника в светец и позволява да се предвкуси Божествената действителност.
- Светото Причастие е небето на земята, средището на живота и на дейността на църквата и е още непрекъснат зов за единство: единствена храна и единствено питие за всички; чедата на единствен Баща, свикани на единствена трапеза: “ Елате, яжте и пийте.”
- Зов често нечут. Много християни намират време за всичко, но нямат никога време да мислят за духа и за спасението на своята душа; и все пак тя би трябвало да бъде най-важната им грижа. Слаби и неподготвени пред трудностите, защото се лишават от тази съществена храна.
- През дългия, зает и труден път на живота не може да липсва тази храна. Да се приближаваме до тази храна всеки ден или поне всяка седмица ще допусне едно истинско християнско поведение.
Шесто писмо
СЛАВАТА НА ДЕВА МАРИЯ
“Нека ми бъде по Твоята дума”
Увод
- Това писмо, публикувано на 18 януари 1951 г., приканва вниманието на вярващите върху Св. Богородица. Случаят се явява с провъзгласяването на Догмата за Успението Богородично, станало в Рим на 1 ноември 1950 г. Бл. Евгений постановява писмото да бъде четено в Епархията през всичките Литургии от 4 февруари.
- Догмата за Успението в небето с душа и тяло на Дева Мария е била винаги жива в сърцето на верните. Сега тържественото провъзгласяване от Папа Пий XII донася радост на християните, усилва вярата им и поощрява предаността към Св. Богородица.
- Дева Мария е образцовото творение на Бог и съставя вече първия лъч на надежда за спасение веднага след греха на човека. Чрез своето смирение Тя, “Пълната с благодат, Благословената между всичките жени”, се обявява за слугиня на Господ, готова да изпълнява винаги волята му. Тя иска това, което Бог иска, и се предлага като доброволна и радостна сътрудничка в осъществяването на Божия план. Нейната воля не е друго нещо освен отражение на Божията воля.
- От Нея е роден Изкупителят и Дева Мария, неразривно свързана с Него, Го е последвала до Кръста. Майка па Спасителя, неделима Негова сътрудничка, предпазена от греха, е била прославена и провъзгласена за Царица. Тя, Майката Исусова, не е могла да познае разложението в гроба.
- Успението на Богородица в небето е печатът на нейната победа върху греха и върху смъртта. Но е още и изпреварване на съдбата, запазена за всеки християнин, и осветява пълното съответствие между душата и тялото.
- Виждането на небето и на вечното блаженство е полезна помощ за приемане на неизбежните страдания в живота. Християнинът се старае да бъде воден както Дева Мария от Божията воля и всеки ден се обръща е доверие и любов към Нея. Броеницата да бъде любимата молитва на всеки вярващ и да бъде казвана не само в църква, но и вкъщи.
- Към това писание па Бл. Евгений може да се прибави, че набожността към Св. Богородица му е била присъща. Бил предан към броеницата: казвал всеки ден петнадесетте тайни и не рядко се случвало да го видят с броеницата в ръка, когато посещавал семействата. Неговата енория станала двигателно средище на Мариината набожност за цялата епархия. От Св. Богородица изпросил благодатта на мъченичеството. “Чрез Св. Богородица всичко може” – казвал.
- Приел следователно със съкровена радост провъзгласяването на догмата. Съчинил още и една молитва за Успение Богородично. В тази молитва изповядва пламенната си вяра; моли Богородица сърдечно, като син; от Нея проси светлина, благословение, подкрепа; на Нея поверява земното си странствуване.
Седмо писмо
ГОВОРЕНЕ С БОГ
“Молете се и бдете”
Увод
- Последното пасторално писмо на Бл. Евгений било публикувано в Русе на 11 февруари 1952 г. – празника на Св. Богородица от Лурд. Датата не е случайна. Блаженият Босилков е посетил Лурд към края на лятото през 1937 г. като духовен водач на група холандски поклонници. Поклонничеството траело 10 дни и било богато с духовни последици както за него, така и за поклонниците. Последните били останали омаяни от Бл. Евгений, от неговата доброта, образованост и весел характер.
- Като се върнал в България, Бл. Евгений запланувал веднага изграждане на пещера в чест на Св. Богородица от Лурд в своята енория в с. Бърдарски геран. В неделната проповед разказал за поклонничеството си, привличайки вниманието и интереса още и на православните, както сам той пише на 5 октомври 1937 г.
- Това пасторално писмо е зов към молитва, езикът, който сдружава всички народи. Бог, велик и тайнствен, който се разкрива дълбоко в човешкото сърце и чрез чудесиите на природата, бива достигнат от своите твари чрез молитвата. Голяма е силата на молитвата, която събира, увеличава и оценява средствата на човека и преобразява битието във всичките му видове.
- Молитвата и най-възвишената дейност на християнина, който като поклонник към вечността намира в нея неизтощим източник на утеха и необходимата сила, за да живее последователно своята вяра, за да изпълнява добре своето задължение, за да преодолява неволите, за да остане предан на Бог.
- Молитвата е най-високият израз на тварите спрямо Твореца. Чрез нея човекът поема приятното положение на чедото към бащата – добър и щедър, комуто дължи своето съществувание и от когото зависи. Чрез молитвата човек полага живота си в сърцето на Бог, когото Исус ни е научил да наричаме с името Отец. Приближавайки се до Него с безкрайната благост, човекът става по-добър, обновява се в сърцето. Какво да искаме чрез молитвата? Преди всичко Славата Божия и нашата святост.
- Целта на молитвата не е да молим Бог за нашето желание, но ние да се наклоняваме към Бог. Молитвата трябва да бъде постоянна и трябва да блика от сърце искрено, смирено, пълно с надежда. Надеждата е ключът, който отваря сандъчето с Божиите богатства. Всичко поема отново с жизнена сила, когато християнинът е изпълнен с надежда; надеждата на свой ред е оживена от вярата и от молитвата.
- Молитвата е мярката на любовта ни към Бог. Исус в Гетсиманската градина е оставил възвишен пример на молитва и молитвата е била неговото сърдечно препоръчение. Да се молим следователно винаги и навсякъде. Да се молим и после да живеем в мир: Господ няма да позволи да ни липсва това, което е нужно за нашето благо.