Папа Свети Лин (68/79)

Папа Свети Лин

 

Свети Лин е вторият Епископ на Рим, непосредствен наследник на Свети Апостол Петър. Според много историци на Църквата, сред които и прочутиятизследовател на миналото  кардинал Чезаре Баронио (1538-1607), той е италиец, роден в тосканския град Волтера. Древната хронология на Римските Първосвещеници – „Liber Pontificalis“, посочва името на баща му – Херкулан. Като млад Лин заминава за Рим, за да получи образование, и там се запознава с християнството и приема Светото Кръщение. Близък сътрудник е на пребиваващите в столицата на империята Апостоли Петър и Павел; съществуват сведения, че е проповядвал благата вест и в Галия (дн. Франция). Съгласно традицията, възхождаща към раннохристиянския църковен писател Свети Ириней Лионски (ок. 135/140 – ок. 200), той е същият Лин, за когото споменава Павел във Второто си Послание до Тимотей (4, 21). През 64 г. огромен пожар унищожава две трети от Рим, и мълвата обвинява за подпалването му император Нерон(54-68). За да се оправдае, той хвърля вината върху все още малко познатата християнска общност в града и започва първото голямо преследване в историята на Църквата. Ок. 67 г. мъченическа смърт за Христа претърпяват Апостолите Петър и Павел. В това трудно време Лин наследява от Петър неговата епископска катедра и работи неуморно за укрепването на единството на преследваните си събратя по вяра, ръкополага епископи и свещеници. След размириците в Рим през 68-69 г., довели до свалянето от престола и убийството на Нерон, както и на кратко управлявалите един след друг Галба, Отон и Вителий, общественият ред в империята е възстановен от император Веспасиан (69-79). Гоненията срещу християните затихват, но в Палестина в решителната си фаза навлиза т. нар. Юдейска война, избухнала през 66 г. вследствие мощно антиримско въстание на живеещите там евреи. През 70 г. римските войски превземат Йерусалим и опустошават града, като разрушават Храма Господен: с това еврейското въстание е потушено, а като центрове на християнската проповед в империята все повече се утвърждават други градове и на първо място – Рим.

В това време Свети Лин се труди за възстановяването на преживялата тежките изпитания на гонението Църква в Рим. На него се приписва въвеждането на практиката жените да присъстват на Светата Евхаристия с покрити глави, за която която всъщност настоява още Павел в Първото си Послание до коринтяни и която просъществува до 60-те години на XX в. Въвежда в канона на Литургията една част, свързана с поднасянето на даровете и наречена Comunicantes, изразяваща единството на Църквата на земята с Църквата на небесата (Тази част е отменена от литургичната реформа на Втория Ватикански Събор, 1962-1965 г). С понтификата на Лин се свързва и въвеждането в литургичното облекло на Римските Първосвещеници на т. нар. палиум (лат. pallium) – лента от бяла вълна с изобразени черни кръстове, която и днес се използва от Папите и се връчва на Архиепископите – Митрополити на значителни епархии. Палиумът е знак на munus regendi – пастирската власт на епископите.

Понтификатът на Свети Лин приключва ок. 76 г. „Liber Pontificalis“ съобщава, че е обезглавен по нареждане на консула Сатурнин на 23 септември 76 г., затова Църквата чества възпоминанието му на този ден. Погребан е във Ватиканското гробище, в близост до гроба на своя предшественик – Свети Апостол Петър.

В Рим на свети Лин е посветена енория в квартала Примавалле, основана през 1957 . Енорийската църква е осветена през 1999г., а с булата „Purpuratus Patribus“ от 24.11.2007 г. Папа Бенедикт XVI  й дава статута на кардиналска дякония. Пръв Кардинал – Дякон на „Сан Лино“ е италианецът Джовани Коппа (Giovanni Coppa, р. 1925 г.).

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.