Папа Адриан II (867/872)

Папа Адриан II

 

Адриан е роден в Рим през 792 г. Произхожда от знатен род, дал двама Папи: Стефан IV (816-817) и Сергий II (844-847). След раждането му неговият баща Тарар се отказва от светския живот и е издигнат за Епископ.

Като млад Адриан се жени и има дъщеря. По-късно, както често става в онази епоха, със съгласието на съпругата си се разделя с нея, за да се посвети на Църквата. През 842 г. Папа Григорий II го ръкополага за субдякон, а скоро след това – за Кардинал презвитер на Базиликата „Свети Марко“. При своя роднина Сергий II има голямо влияние в римската курия и се прочува с милосърдните си дела. През 855 и 858 г. го избират за Папа, но от скромност отказва да приеме този избор.

През ноември/декември 867 г. е избран за трети път за Римски Епископ. Този път приема, за да сложи край на противоборството на различните фракции в Рим, и е интронизиран под името Адриан II, на 14 декември 867 г.

През същата година византийският император Михаил III е убит, а убиецът му Василий I заема престола в Константинопол. Той слага край на Фотиевата схизма, като изпраща Патриарха в изгнание, а на негово място възстановява Патриарх Игнатий. Във Византия започва управлението си Македонската династия.

През 868 г. Папа Адриан II приема в Рим братята Константин Философ и Методий, благославя тяхното дело за евангелизация на славянски език и във Вечния Град е отслужена за пръв път славянска литургия. Там Константин Философ приема монашеска схима и името Кирил, с което остава в историята, и умира на 14 февруари 869 г. Погребан е с големи почести в Базиликата „Свети Климент“. Брат му Методий е издигнат от Папата за Архиепископ на Великоморавия и продължава там делото на славянското просвещение.

 

Междувременно в Рим особено влияние придобива като легат на император Людовик II Млади (855-875) Епископът на Орта Арсений, както и синът му, много ерудираният Анастасий Библиотекар. Друг син на Арсений обаче, на име Елевтерий, извършва страшно престъпление, убивайки дъщерята на Адриан II и нейната майка.

През 879 г. в Западна Европа възниква въпросът за наследството на кралство Лотарингия. За крал е провъзгласен Карл Плешиви, владетел на западните франки. Брат му Людовик II Немски, владетел на източните франки, предпочита да избегне войната и прибягва до арбитража на Папата. С посредничеството на Адриан II е подписан договорът от Мерсен (870 г.), според който Карл Плешиви запазва западна Лотарингия и кралската титла, а Людовик II Немски придобива източните лотарингски предели.

През 869-870 г. в Константинопол се провежда VIII Вселенски Събор, на който Адриан II е представен от свои легати. Съборът утвърждава единството на Църквата. Сред решенията му е и постановлението относно Църквата в България, която остава под юрисдикцията на Константинополската Патриаршия.

Папа Адриан II умира на 14 декември 872 г. Погребан е в римската Базилика „Свети Петър“.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.