Генерални Аудиенции

Концепцията на Св. Павел за човечеството в тълкуването на възкресението

3 февруари 1982 – Папа Йоан Павел II

Концепцията на Св. Павел за човечеството в тълкуването на възкресението

 

  1. От думите на Христос за бъдещото възкресение на мъртвите, съобщени и от трите синоптични евангелия (Матей, Марк и Лука), ние преминахме към антропологията на Павел за възкресението. Нека анализираме първото писмо до коринтяните в глава 15, стихове 42-49.

Във възкресението човешкото тяло се проявява – по думите на апостола – „нетленно, славно, пълно с сила, духовно“. Следователно възкресението не е само проявление на живота, който побеждава смъртта – почти окончателно завръщане при дървото на живота, от което човекът е бил дистанциран в момента на първородния грях – но е и откровение за окончателните съдби на човека в цялата пълнота на неговата психосоматична същност и неговата лична субективност. Павел от Тарс – който, следвайки стъпките на другите апостоли, преживява състоянието на своето прославено тяло при срещата с възкръсналия Христос – въз основа на това преживяване, обявява в писмото до римляните „изкуплението на тялото“ ( Римляни 8, 23) и в писмото до Коринтяните (1 Коринтяни 15, 42-49) изпълнението на това изкупление в бъдещото възкресение.

  1. Литературният метод, приложен тук от Павел, отговаря напълно на неговия стил. Това използва антитези, които същевременно сближават това, което противопоставят и по този начин ни помагат да разберем мисълта на Павел за възкресението: както в нейното „космическо“ измерение, така и по отношение на характеристиката на вътрешната структура на самото възкресение на „земния” и „небесния” човек. Апостолът всъщност, противопоставяйки Адам и Христос (възкръсналия) – тоест първият Адам на последния Адам – показва в известен смисъл двата полюса, между които в тайната на сътворението и изкуплението е „ човек в космоса; може дори да се каже, че човекът е бил „поставен в напрежение“ между тези два полюса в перспективата на вечните съдби, засягащи, от началото до края, самата му човешка природа. Когато Павел пише: „Първият човек, взет от земята, е от земята, вторият човек е от небето“ (1 Кор. 15, 47), той има предвид както Адам-човек, така и Христос като човек. Между тези два полюса – между първия и последния Адам – ​​протича процесът, който той изразява със следните думи: „Както сме носили образа на земния човек, така ще носим образа на небесния човек“ (1 Кор 15, 49).

  2. Този „небесен човек” – човекът на възкресението, чийто първообраз е възкръсналият Христос – е не толкова антитеза и отрицание на „земния човек” (чийто първообраз е „първият Адам”), но преди всичко той е нейното изпълнение и нейното потвърждение. Това е изпълнение и потвърждение на това, което съответства на психосоматичната конституция на човечеството, в контекста на вечните съдби, тоест в мисълта и плана на този, който от самото начало е създал човека по свой образ и подобие. Човечността на „първия Адам“, „човека на земята“, носи в себе си, бих казал, особен потенциал (който е способността и готовността) да приеме всичко, което се превърна във „втория Адам“, небесния човек, а именно Христос: това, което той стана при своето възкресение. Онази човечност, в която участват всички хора, деца на първия Адам, и която заедно с наследството на греха – бидейки плътски – е същевременно „тленна“ и носи в себе си потенциала на „нетленност“.

Онова човечество, което в цялата си психосоматична конституция се проявява като „неблагородно“, но все пак носи в себе си вътрешното желание за слава, тоест склонността и способността да стане „славно“, по образа на възкръсналия Христос. И накрая, самото човечество, за което Апостолът – в съответствие с опита на всички хора – казва, че е „немощно“ и има „животинско тяло“, носи в себе си стремежа да стане „изпълнено със сила“ и „духовно“.

  1. Тук говорим за човешката природа в нейната цялост, тоест за човечеството в неговата психосоматична конституция. Павел обаче говори за „тялото“. Можем обаче да признаем, въз основа на непосредствения и отдалечен контекст, че за него не става дума само за тялото, а за целия човек в неговата телесност, следователно и за неговата онтологична сложност. Всъщност няма съмнение, че ако наистина в целия видим свят (Космос), това едно тяло, което е човешкото тяло, носи в себе си „потенциала за възкресение“, тоест стремежа и способността да стане окончателно „нетленен , славен, пълен със сила, духовен“, това се случва, защото, упорствайки от самото начало в психосоматичното единство на личното същество, той може да схване и възпроизведе в този „земен“ образ и подобие на Бога също и „небесния“ образ на последния Адам, Христос. Павеловата антропология на възкресението е едновременно космическа и универсална: всеки човек носи в себе си образа на Адам и всеки е призван да носи в себе си образа на Христос, образа на Възкръсналия. Този образ е реалността на „другия свят“, есхатологичната реалност (Св. Павел пише: „ще донесем“); но в същото време то вече е по определен начин реалност на този свят, тъй като е разкрито в него чрез възкресението на Христос. Това е реалност, присадена в човека на „този свят“, реалност, която узрява в него към окончателно осъществяване.

  2. Всички антитези, които следват една след друга в текста на Павел, помагат да се изгради валидна схема на антропологията на възкресението. Този план е същевременно по-подробен от този, който излиза от текста на синоптичните евангелия (Мат. 22, 30; Мк. 12, 25; Лк. 20, 34-35), но от друга страна, в определена смисъл, по-едностранчив. Думите на Христос, съобщени от синоптиците, разкриват пред нас перспективата за есхатологичното съвършенство на тялото, напълно подчинено на обожествяващата дълбочина на видението на Бога „лице в лице“, в което то ще намери своя неизчерпаем източник е вечната „девственост“. “ (съчетано със брачното значение на тялото) и вечната „интерсубективност” на всички мъже, които ще станат (като мъже и жени) участници във възкресението. Очертанието на Павел на есхатологичното съвършенство на прославеното тяло изглежда остава по-скоро в рамките на същата вътрешна структура на човека-личност. Неговото тълкуване на бъдещото възкресение изглежда е свързано с „дуализма“ тяло-дух, който съставлява източника на вътрешната „система от сили“ в човека.

  3. Тази „система от сили“ ще претърпи радикална промяна при възкресението. Думите на Павел, които изрично го предполагат, обаче не могат да бъдат разбрани и тълкувани в духа на дуалистичната антропология („Paul ne tient absolument pas compte de la dichotomie grecque „me et corps“… L’apôtre recourt à a a kind of trichotomy which съвкупността от човека е тялото, аз и духът „âme sont capables d’être “pneumatiques”, spirituels” [B. ]), както ще се опитаме да покажем в останалата част от нашия анализ. Всъщност ще ни бъде удобно да посветим още един размисъл на антропологията на възкресението в светлината на Първото послание до коринтяните.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 3 февруари 1982 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.