Имало едно време един човек, седнал на ръба на един оазис на входа на един град в Средния изток. Един младеж се приближил и го запитал:
-Никога не съм идвал по тези места. Какви са жителите на този град?
Старецът му отговорил с един въпрос:
– Какви са били жителите на града, от който идваш?
-Егоисти и лоши. Затова бях доволен, да замина от там.
-Такива са и жителите на този град!-отговорил му старецът.
След малко един друг младеж се доближил до възрастния мъж и му задал същия въпрос:
– Току що съм пристигнал в тази страна. Какви са жителите на този град?
Мъжът отговорил още веднъж със същия въпрос:
– Какви са били жителите на града, от който идваш?
-Бяха добри, щедри, гостоприемни, честни. Имах много приятели и направих голямо усилие да ги напусна.
– Жителите на този град също са такива!-отговорил старецът.
Един търговец, който бил наблизо, водейки своите камили на водопой,чул разговорите и когато вторият младеж се отдалечил, се обърнал към стареца с тон на укор: – Как можеш да дадеш два напълно противоположни отговора на един и същ въпрос, зададен от двама души?!
– Сине мой- отговорил старецът-всеки носи своята вселена в сърцето си. Който не е намерил нищо добро в миналото, не ще намери нищо добро нито тук, нито сега. Обратно, онзи, който имал приятели в другия град,ще намери и тук почтени и верни приятели, защото, забележи:
– Хората са това, което ние намираме в тях!
-Ти какво успяваш да намериш в хората, които живеят до теб?
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Очакваме да намерим това, което вече сме намирали
Имало едно време един човек, седнал на ръба на един оазис на входа на един град в Средния изток. Един младеж се приближил и го запитал:
-Никога не съм идвал по тези места. Какви са жителите на този град?
Старецът му отговорил с един въпрос:
– Какви са били жителите на града, от който идваш?
-Егоисти и лоши. Затова бях доволен, да замина от там.
-Такива са и жителите на този град!-отговорил му старецът.
След малко един друг младеж се доближил до възрастния мъж и му задал същия въпрос:
– Току що съм пристигнал в тази страна. Какви са жителите на този град?
Мъжът отговорил още веднъж със същия въпрос:
– Какви са били жителите на града, от който идваш?
-Бяха добри, щедри, гостоприемни, честни. Имах много приятели и направих голямо усилие да ги напусна.
– Жителите на този град също са такива!-отговорил старецът.
Един търговец, който бил наблизо, водейки своите камили на водопой,чул разговорите и когато вторият младеж се отдалечил, се обърнал към стареца с тон на укор: – Как можеш да дадеш два напълно противоположни отговора на един и същ въпрос, зададен от двама души?!
– Сине мой- отговорил старецът-всеки носи своята вселена в сърцето си. Който не е намерил нищо добро в миналото, не ще намери нищо добро нито тук, нито сега. Обратно, онзи, който имал приятели в другия град,ще намери и тук почтени и верни приятели, защото, забележи:
– Хората са това, което ние намираме в тях!
-Ти какво успяваш да намериш в хората, които живеят до теб?