Генерални Аудиенции

Откровение 15, 3-4

11 май 2005 – Папа Бенедикт XVI

Откровение 15, 3-4

 

Химн на обожаване и хвала: „Прави и верни са твоите пътища!“

 

Скъпи братя и сестри,

  1. Кратък и тържествен, остър и грандиозен по тон: това е песента, която сега чухме и по този начин направихме своя собствена, издигайки я до „Господ Бог Всемогъщият“ (Rv 15: 3) като химн на възхвала. Това е един от многото молитвени текстове, с които е осеяна Книгата Откровение, последната книга от Свещеното писание, книга на съда, спасение и преди всичко на надежда.

Историята всъщност не е в ръцете само на силите на тъмнината, случайността или човешките решения. Когато злата енергия, която виждаме, се отприщи, когато Сатана нахлува яростно, когато изплуват множество бичове и злини, Господ, върховният арбитър на историческите събития, се издига. Той води мъдро историята към зората на новото небе и новата земя, за които, в образа на новия Ерусалим, се пее последната част от Книгата Откровение (вж. 21-22).

Справедливите в историята, победителите над Сатанинския звяр, са тези, които пеят тази песен, върху която сега възнамеряваме да медитираме. Именно те, чрез своето очевидно поражение в мъченичеството, всъщност са истинските строители на новия свят, с Бог, върховният Архитект.

  1. Те започват с превъзнасяне на „великите и чудесни“ „дела“ и „пътища“ на Господ, които са „справедливи и истинни“ (вж. ст. 3). Езикът, използван в тази песен, е характерен за Изхода на Израел от робството в Египет. Първата песен на Моисей, която той прогласява след преминаването на Червено море, прославя Господ, който е „страшен по слава, творец на чудеса“ (Изход 15:11). Неговата втора песен, цитирана във Второзаконие към края на живота на великия законодател, потвърждава отново „колко безупречни са делата му, колко прави са всичките му пътища“ (Дт 32:4).

Следователно има желание да се потвърди, че Бог не е безразличен към човешките събития, но прониква в тях, създавайки свои собствени „пътища“ или, с други думи, своите ефективни планове и „дела“.

  1. Според нашия химн Неговата божествена намеса има много точна цел: да бъде знак, който кани всички народи на земята към обръщане. По този начин химнът приканва всички нас, винаги отново, към обръщане. Народите трябва да се научат да „четат“ Божието послание в историята. Приключението на човечеството не е объркано и безсмислено, нито е обречено никога да не бъде обжалвано или злоупотребявано от властните и перверзните.

 

Възможно е да се различи божественото действие, което е скрито в историята. Вторият Ватикански събор в Пасторалната конституция Gaudium et spes също приканва вярващите да изследват знаците на времето в светлината на Евангелието, за да намерят в тях проявление на Божието действие (вж. nn. 4, 11) . Тази нагласа на вяра кара мъжете и жените да признаят силата на Бог, който работи в историята, и по този начин да се отворят да изпитват страхопочитание към името на Господ. Всъщност на библейски език този „страх” не е страх, не означава страх, защото страхът от Бога е нещо съвсем различно. Това е разпознаване на мистерията на божествената трансцендентност. Така то е в основата на вярата и е преплетено с любов. Свещеното писание казва във Второзаконие: „Какво иска от теб Господ, твоят Бог, освен да се боиш от Господа, твоя Бог, и… да обичаш… Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа “ (вж. Второзаконие 10:12). Както казва св. Иларий от Поатие, епископ от четвърти век: „Целият ни страх е в любовта“.

По този начин, в нашия кратък химн, взет от Откровение, страхът и прославянето на Бога са комбинирани. Химнът казва: „Кой няма да се убои и да не прослави Твоето име, Господи?“ (15:4). Благодарение на страха от Господа ние не се страхуваме от злото, което бушува в историята и енергично възобновяваме пътуването си през живота. Именно благодарение на страха от Бога ние не се страхуваме от света и от всички тези проблеми, не се страхуваме от хората, защото Бог е по-силен. Папа Йоан XXIII веднъж каза: „Тези, които вярват, не треперят, защото, страхувайки се от Бог, който е добър, те не се страхуват от света или от бъдещето“. И това е, което казва пророк Исая: „Укрепете немощните ръце, утвърдете немощните колене. Кажете на онези, чиито сърца са уплашени: „Бъдете силни, не бойте се!“ (Ис. 35: 3-4) .

  1. Химнът завършва с предсказанието, че шествие от народи ще дойде и ще се поклони на Господаря на историята, разкрит чрез Неговите „справедливи и истинни присъди” (срв. Откровение 15:4). Те ще се проснат в обожание. И единият Господ и Спасител сякаш им повтаря думите, които каза в последната вечер от своя земен живот, когато каза на своите апостоли: „Бъдете смели! Аз победих света!” (Йоан 16:33).

Нека завършим краткото си размишление върху „песента на Агнето“ (вж. Откровение 15:3), изпята от праведника от Откровението, с древен химн на Lucernarium, тоест молитва на вечернята, която преди е била известна на Свети Василий Велики Кесарийски. Този химн казва: „Елате, залез слънце, когато видим вечерния здрач да пада, нека да възхвалим Отца, Сина и Светия Дух на Бога. Ти заслужаваш да бъдеш възхваляван във всеки момент от свети гласове, Сине Божи, ти, който даваш живот.За това светът те прославя (S. Pricoco-M. Simonetti, La preghiera dei cristiani, Милано, 2000, стр. 97).

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Сряда, 11 май 2005 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.