Генерални Аудиенции

Отговорното бащинство, елемент от брачната духовност

3 октомври 1984 – Папа Йоан Павел II

Отговорното бащинство, елемент от брачната духовност

 

  1. Позовавайки се на доктрината, съдържаща се в енцикликата Humanae Vitae, ще се опитаме да очертаем по-подробно духовния живот на съпрузите.

Ето великите думи: „Църквата, като проповядва ненарушимите изисквания на божествения закон, възвестява спасението и отваря с тайнствата пътищата на благодатта, което прави човека ново създание, способно да съответства в любов и истинска свобода на върховния план на своя Създател и Спасител и да намери лесно Христовото иго.

Следователно християнските съпрузи, покорни на неговия глас, трябва да помнят, че тяхното християнско призвание, започнало с кръщението, беше допълнително уточнено и укрепено с тайнството на брака. За него съпрузите са укрепени и почти посветени за вярно изпълнение на задълженията си, за изпълнение на своето призвание към съвършенство и за собственото си християнско свидетелство пред света. На тях Господ поверява задачата да направят видими за хората светостта и сладостта на закона, който обединява взаимната любов на съпрузите с тяхното сътрудничество в любовта към Бога, автора на човешкия живот” (Павлий VI, Humanae Vitae, 25).

  1. Като показва моралното зло на контрацептивния акт и в същото време очертава една вероятно цялостна картина на „честната“ практика на регулиране на плодовитостта, тоест отговорното бащинство и майчинство, енцикликата Humanae Vitae създава предпоставките, които ни позволяват да проследи широките линии на християнската духовност на призванието и съпружеския живот, както и на този на родителите и семейството.

Наистина, може да се каже, че енцикликата предполага цялата традиция на тази духовност, която има своите корени в библейските източници, вече анализирани по-рано, предлагайки възможност за повторно размишление върху тях и за изграждане на адекватен синтез.

Тук си струва да припомним казаното за органичната връзка между теологията на тялото и педагогиката на тялото. Тази „теология-педагогика“ всъщност вече съставлява сама по себе си същественото ядро ​​на съпружеската духовност. И това се посочва и от горепосочените изречения на енцикликата.

  1. Всеки, който вижда в него само редуцирането на „отговорното бащинство и майчинство“ само до „биологични ритми на плодородие“, със сигурност би препрочитал и тълкувал неправилно енцикликата Humanae vitae. Авторът на енцикликата енергично не одобрява и противоречи на всяка форма на редуктивно (и в този смисъл „частично“) тълкуване и настойчиво предлага интегралното разбиране. Отговорното бащинство-майчинство, разбирано в своята цялост, не е нищо друго освен важен компонент на цялата брачна и семейна духовност, тоест на това призвание, за което говори цитираният текст на Humanae Vitae, когато се посочва, че съпрузите трябва да прилагат „своите собствени призвание към съвършенство“ (Павли VI, Humanae Vitae, 25). Тайнството на брака е това, което ги укрепва и почти ги посвещава, за да го постигнат (вж. Humanae Vitae, 25).

В светлината на доктрината, изразена в енцикликата, ние трябва да сме по-наясно с тази „потвърждаваща сила“, която е съчетана с „освещаването sui generis“ на тайнството на брака.

Тъй като анализът на етическата проблематика на документа на Павел VI беше съсредоточен преди всичко върху правилността на съответната норма, очертанието на брачната духовност, намерено там, има за цел да подчертае точно тези „сили“, които правят възможно автентичното християнско свидетелство в брачния живот.

  1. „Ние изобщо не възнамеряваме да скрием понякога сериозните трудности, присъщи на живота на християнските съпрузи: за тях, както за всеки, „тясна е портата и тесен е пътят, който води към живота“ (срв. Мат. 7 , 14). Но надеждата на този живот трябва да освети техния път, докато те смело се стремят да живеят с мъдрост, справедливост и благочестие в настоящето, знаейки, че фигурата на този свят преминава“ (Humanae Vitae, 25).

В енцикликата визията за брачния живот на всяка крачка е белязана от християнски реализъм и именно той е най-полезен за постигането на онези „силни страни“, които позволяват духовността на съпрузите и родителите да се формира в духа на автентична педагогика на сърцето и тялото.

Същото съзнание „за бъдещия живот“ отваря, така да се каже, широк хоризонт за тези сили, които трябва да ги водят по тесния път (срв. Humanae Vitae, 25) и да ги преведат през тясната врата на евангелското призвание.

Енцикликата казва: „Затова нека съпрузите положат необходимите усилия, подкрепени от вяра и надежда, които „не разочароват, защото Божията любов е изляна в сърцата ни със Светия Дух, който ни е даден““ ( Pauli VI, Humanae Vitae, 25).

  1. Тук е съществената и фундаментална „сила“: любовта, присадена в сърцето („излята в сърцата“) от Святия Дух. Впоследствие енцикликата посочва как съпрузите трябва да измолват тази съществена „сила“ и всяка друга „божествена помощ“ с молитва; как трябва да черпят благодат и любов от вечно живия източник на Евхаристията; как те трябва да преодолеят „със смирено постоянство“ своите недостатъци и грехове в тайнството на покаянието.

Това са средствата – безпогрешни и незаменими – за формиране на християнската духовност на брачния и семейния живот. С тях до човешките сърца и същевременно човешките тела в тяхната субективна мъжественост и женственост достига онази същностна и духовно съзидателна „сила” на любовта. Тази любов всъщност позволява цялото съжителство на съпрузите да бъде изградено според онази „истина на знака“, чрез която бракът се изгражда в неговото тайнствено достойнство, както се разкрива от централната точка на енцикликата (вж. Humanae Vitae, 12) .

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 3 октомври 1984 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.