Имало някога един остров където живеели всички чувства и морални ценности на хората; Доброто настроение, Тъгата, Знанието… включително и Любовта.
Един ден било съобщенo на чувствата, че островът започва да потъва. Тогава приготвили кораби и започнали да отплават, само Любовта поискала да чака до последния момент, надявайки се на добрата воля на чувствата. Когато островът достигнал точката на потъване, Любовта решила да поиска помощ.
Богатството минало наблизо до Любовта на една луксозна лодка и Любовта го попитала:
-Богатство, ще можеш ли да ме вземеш с теб?
-Не, не мога, има много злато и сребро в моята лодка, няма място за теб.
Любовта решила да помоли Гордостта, която минавала с един прекрасен кораб:
-Гордост, моля те, ще можеш ли да ме вземеш с теб?
-Не, не мога да ти помогна, Любов. Тук всичко е идеално, може да ми счупиш лодката.
Тогава Любовта поискала от Тъгата:
-Тъга, моля те, разреши ми да дойда с теб!
-Ох, Любов, толкова съм тъжна, затова имам нужда да остана сама.
И Доброто настроение минало покрай Любовта, но било толкова доволно, че не чуло, че тя го вика.
Изведнъж един глас казал:
-Ела Любов, ще те взема с мен!
Говорел един старец. Любовта се почувствала толкова благодарна и изпълнена с радост, че забравила да попита за името на стареца. Когато пристигнала на сушата, старецът заминал. Любовта попитала Знанието: -Знание, можеш ли да ми кажеш, кой ми помогна?
Това беше Времето; отговорило Знанието.
-Времето?; защо Времето ми помогна?- запитала Любовта.
-Защото Времето е способно да разбере, колко е важна Любовта в живота!
Запомни! Само любовта на Бог и братята, дадена и приета, може да ни спаси.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Островът на чувствата
Имало някога един остров където живеели всички чувства и морални ценности на хората; Доброто настроение, Тъгата, Знанието… включително и Любовта.
Един ден било съобщенo на чувствата, че островът започва да потъва. Тогава приготвили кораби и започнали да отплават, само Любовта поискала да чака до последния момент, надявайки се на добрата воля на чувствата. Когато островът достигнал точката на потъване, Любовта решила да поиска помощ.
Богатството минало наблизо до Любовта на една луксозна лодка и Любовта го попитала:
-Богатство, ще можеш ли да ме вземеш с теб?
-Не, не мога, има много злато и сребро в моята лодка, няма място за теб.
Любовта решила да помоли Гордостта, която минавала с един прекрасен кораб:
-Гордост, моля те, ще можеш ли да ме вземеш с теб?
-Не, не мога да ти помогна, Любов. Тук всичко е идеално, може да ми счупиш лодката.
Тогава Любовта поискала от Тъгата:
-Тъга, моля те, разреши ми да дойда с теб!
-Ох, Любов, толкова съм тъжна, затова имам нужда да остана сама.
И Доброто настроение минало покрай Любовта, но било толкова доволно, че не чуло, че тя го вика.
Изведнъж един глас казал:
-Ела Любов, ще те взема с мен!
Говорел един старец. Любовта се почувствала толкова благодарна и изпълнена с радост, че забравила да попита за името на стареца. Когато пристигнала на сушата, старецът заминал. Любовта попитала Знанието: -Знание, можеш ли да ми кажеш, кой ми помогна?
Това беше Времето; отговорило Знанието.
-Времето?; защо Времето ми помогна?- запитала Любовта.
-Защото Времето е способно да разбере, колко е важна Любовта в живота!
Запомни! Само любовта на Бог и братята, дадена и приета, може да ни спаси.