ОСМИНАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – сряда
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене от деянията на Апостолите. 3,1-10
В онези дни:
Петър и Иван заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма. Той, като видя Петра и Ивана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня. А Петър се вгледа в него заедно с Иван и рече: „Погледни ни.“ И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. Но Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Казорея стани и ходи!“ И като го хвана за дясната ръка, изправи го: и веднага му заякнаха стъпалата и глезените. И като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога. И цял народ го видя да ходи и хвали Бога. Познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 104,1 – 2.3 – 4.6 – 7.8 – 9 (О: Зв)
О Да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му. Възпейте Го и пейте My; разказвайте за всички Негови чудеса. O
Хвалете се с Неговото свето име, да се весели сърцето на ония, които търсят Господа. Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му. О
Вие, потомство Авраамово, Негови раби, синове Яковови, Негови избраници. Той е Господ, Бог наш Негови съдби са по цяла земя. О
Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал на хиляди родове; що е завещал на Авраам, и клетвата си на Исаак. О
О Алилуя. Тоя ден е Господ сътворил; да се зарадваме и да се развеселим в него. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Лука. 24,13-35
В същия ден двама от учениците Исусови отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадий далеч от Иерусалим. И разговарях се помежду си за всичко онова, що се бе случило. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Исус се приближи и вървеше с тях. Но очите им се премрежиха, за да не Го познаят. А Той им рече: „Какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“
Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: „Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни.“?
И попита ги: „Koe?“
Те Му отговориха: „Което стана с Исуса Назарееца, който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ. Как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. А ние се надявахме, че Той е оня, който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това. Па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба и не намерили тялото My; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив. И някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха, ала Него не видели.“
Тогава Той им рече: „О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ И като начена от Мойсей и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цяло Писание.
И те се приближиха до селото, в което отиваха, а Той показваше вид, че иска да върви по – нататък, но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали.“ И Той влезе, за да остане с тях. И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше. Тогава им се отвориха очите и те Го познаха. Ала Той стана невидим за тях. И те си казаха един на друг: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Това е слово Господне.