В деня на Петдесетница Петър казваше на Юдеите. „И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тоя Исус, когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.“ Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петър и на другите Апостоли: „Какво да направим, мъже братя?“ А Петър им рече: „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Исуса Христа за прошка на греховете и ще приемете дара на Светия Дух. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ Бог наш.“
И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: „Спасявайте се от -тоя опак род.“
И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 32,4 – 5.18.19.20 и 22 (О: 5в)
ОС милост Господня е пълна земята.
Защото словото на Господа е право, и всички Му дела са верни. Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята. O
Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят, и които се уповават на милостта My; че Той ще спаси душата им от смърт, и във време на глад ще ги прехрани. О
Нашата душа се уповава на Господа; Той е наша помощ и наша защита. Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме. О
О Алилуя. Тоя ден е Господ сътворил; да се зарадваме и да се развеселим в него. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Йоан. 20,11-18
В онова време:
Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; и вижда два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Исусово.
И те й казват: „Жено, защо плачеш?“ Отговори им: „Дигнали Господа моя, и не зная, де са Го турили.“
Като рече това, обърна се назад и видя Исуса да стои; ала не знаеше, че е Исус.
Исус й казва: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“ Тя, мислейки, че е градинарят, каза му: „Господине, ако си го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.“ Исус й казва: „Марио!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни (което значи: Учителю!). Исус й казва: „Не се допирай до Мене; защото още не съм възлязъл при Отца Си. Но иди при братята Ми и им кажи: „Възлизам при моя Отец и при вашия Отец, и при моя Бог и при вашия Бог.“ Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците: „Че видяла Господа и че това й казал.“
Това е слово Господне.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.