Шестима души, изненадани случайно от тъмнината на една студена нощ на един пустинен остров, се събрали всеки с по едно парче дърво в ръка. Нямало други дърва на острова, загубен в мъглите на Северното море.
В центъра му един малък огън бавно гаснел, поради липса на жар. Студът ставал все по-непоносим.
Първият човек била една жена, ала един блясък от пламъка осветил лицето на един емигрант с тъмна кожа. Жената го видяла. Стиснала юмрук около своето парче дърво. Защо да изразходва своето дърво, за да стопли един лентяй, дошъл да отнеме хляба и работата й?-мислила си тя.
Мъжът, който се намирал от нейната страна, видял един, който не бил от неговата партия. Никога, никога не би прахосал своето голямо парче дърво, заради един политически неприятел.
Третият човек бил лошо облечен и се завил още повече в омаслената си куртка, криейки своето парче дърво. Неговият съсед бил богат. Защо трябвало да употребява своят клон, заради едно лениво богаташче? Богаташът седял, мислейки за своите богатства, за двете вили, за четирите автомобила и за дебелата сметка в банката. Батериите на неговия мобифон били изтощени, трябвало да запази своето парче дърво на всяка цена и да не го използва за онези мързеливци и некадърници.
Мрачното лице на емигранта било с гримаса на отмъщение на слабата светлина на вече угасналия огън. Силно стискал юмрук около своето парче дърво. Знаел добре, че всички онези бели хора го пренебрегвали. Никога не би сложил своето парче дърво в жарта на огъня. Дошъл моментът на отмъщението.
Последният член на онази тъжна групичка бил един стиснат и недоверчив тип. Не правел нищо ако нямал полза.
„Да дадеш само на който дава!“ –бил неговият любим девиз.
-Трябва скъпо да ми платят това парче дърво! – си мислил той.
Така ги и намерили след време, с парче дърво стиснато в юмрук, неподвижни в смъртта, поради измръзване.
Не бяха умрели заради студа навън, бяха умрели, заради студа вътре в тях!
Вероятно също в твоето семейство, в твоята общност, пред теб има огън, който умира. Със сигурност стискаш едно парче дърво в своите ръце. Какво ще направиш с него??!!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Огънят
Шестима души, изненадани случайно от тъмнината на една студена нощ на един пустинен остров, се събрали всеки с по едно парче дърво в ръка. Нямало други дърва на острова, загубен в мъглите на Северното море.
В центъра му един малък огън бавно гаснел, поради липса на жар. Студът ставал все по-непоносим.
Първият човек била една жена, ала един блясък от пламъка осветил лицето на един емигрант с тъмна кожа. Жената го видяла. Стиснала юмрук около своето парче дърво. Защо да изразходва своето дърво, за да стопли един лентяй, дошъл да отнеме хляба и работата й?-мислила си тя.
Мъжът, който се намирал от нейната страна, видял един, който не бил от неговата партия. Никога, никога не би прахосал своето голямо парче дърво, заради един политически неприятел.
Третият човек бил лошо облечен и се завил още повече в омаслената си куртка, криейки своето парче дърво. Неговият съсед бил богат. Защо трябвало да употребява своят клон, заради едно лениво богаташче? Богаташът седял, мислейки за своите богатства, за двете вили, за четирите автомобила и за дебелата сметка в банката. Батериите на неговия мобифон били изтощени, трябвало да запази своето парче дърво на всяка цена и да не го използва за онези мързеливци и некадърници.
Мрачното лице на емигранта било с гримаса на отмъщение на слабата светлина на вече угасналия огън. Силно стискал юмрук около своето парче дърво. Знаел добре, че всички онези бели хора го пренебрегвали. Никога не би сложил своето парче дърво в жарта на огъня. Дошъл моментът на отмъщението.
Последният член на онази тъжна групичка бил един стиснат и недоверчив тип. Не правел нищо ако нямал полза.
„Да дадеш само на който дава!“ –бил неговият любим девиз.
-Трябва скъпо да ми платят това парче дърво! – си мислил той.
Така ги и намерили след време, с парче дърво стиснато в юмрук, неподвижни в смъртта, поради измръзване.
Не бяха умрели заради студа навън, бяха умрели, заради студа вътре в тях!
Вероятно също в твоето семейство, в твоята общност, пред теб има огън, който умира. Със сигурност стискаш едно парче дърво в своите ръце. Какво ще направиш с него??!!