Генерални Аудиенции

Общност

9 септември 2015 – Папа Франциск

Общност

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес искам да обърна внимание на връзката между семейството и християнската общност. Тази връзка е естествена, така да се каже, защото Църквата е духовно семейство, а семейството е домашната Църква (вж. Lumen Gentium, n. 9).

Християнската общност е домът на онези, които вярват в Исус като източник на братство между всички човешки същества. Църквата пътува сред своя народ, в историята на мъжете и жените, на бащите и майките, на синовете и дъщерите: това е историята, която има значение за Господ. Великите събития на световните сили са записани в историческите книги и там ще останат. Но историята на човешките чувства е написана директно в сърцето на Бог; и това е историята, която ще пребъде вечно. Тук се намират животът и вярата. Семейството е мястото на нашето незаменимо и незаличимо посвещение в тази история… в тази история на живота в неговата пълнота, която ще завърши в небето със съзерцанието на Бога за цялата вечност, но която започва в семейството! И затова семейството е толкова важно.

Божият Син научи човешката история по този начин и той вървеше в нея до самия край (вж. Евреи 2:18; 5:8). Красиво е да съзерцаваш Исус и знаците на тази връзка! Той е роден в семейство и там „научава света“: един магазин, четири къщи или нещо такова, малко селце. И все пак, живеейки 30 години там, Исус погълна човешкото състояние, приветствайки го в своето общение с Отца и в своята апостолска мисия. След това, когато напусна Назарет и започна общественото си служение, Исус създаде около себе си общност, „събрание“, тоест събрание от хора. Това е значението на думата „църква“.

В Евангелията, събранието на Исус приема формата на семейство и на гостоприемно семейство, а не на изключителна, затворена секта: там намираме Петър и Йоан, но също и гладните и жадните, странниците и преследваните, грешниците и бирника, фарисея и множеството. И Исус никога не спира да приема и да говори на всеки, дори и на онези, които вече не очакват да срещнат Бог в този живот. Това е важен урок за Църквата! Учениците бяха избрани да се грижат за това събрание, за това семейство от Божии гости.

За да се запази тази реалност на събранието на Исус в днешната ситуация, е необходимо да се поднови заветът между семейството и християнската общност. Можем да кажем, че семейството и енорията са двете места, където се осъществява общението на любовта, което намира своя основен източник в Бога. Църквата, която наистина според Евангелието, не може да не приеме формата на гостоприемен дом, е с винаги отворени врати. Църкви, енории, институции със затворени врати никога не трябва да се наричат църкви, те трябва да се наричат музеи!

И днес този завет е решаващ. „Срещу идеологическите, финансови и политически „центрове на власт“ ние възлагаме надеждите си на тези центрове на евангелизираща любов, богата на човешка топлота, основана на солидарност и участие“ (Папски съвет за семейството, Ученията на Дж. М. Берголио-Папа Франциск за семейството и живота 1999-2014, LEV 2014, 189), а също и за прошката сред нас.

Укрепването на връзката между семейството и християнската общност днес е необходимо и неотложно. Разбира се, има нужда от щедра вяра, за да преоткрием разбирането и смелостта да подновим този завет. Семействата понякога се отдръпват, казвайки, че не могат да се справят с това: „Отче, ние сме бедно семейство, уморени и в лошо състояние“, „Не можем“, „Вече имаме толкова много проблеми у дома ”, „Нямаме сили”. Това е вярно. Но никой не е достоен, никой не може да го изпълни, никой няма силата! Без Божията благодат не можем да направим нищо. Всичко ни е дадено, дадено даром! И Господ никога не идва в ново семейство, без да направи някакво чудо. Нека си припомним какво направи на сватбата на Кана! Да, ако се оставим в неговите ръце, Господ ще направи чудеса за нас — но те са чудеса от всекидневния живот! — когато Господ е там, присъства в семейството.

Естествено и християнската общност трябва да изпълни своята роля. Например, преодоляване на нагласи, които дават твърде много съвети или са твърде управленски, за да се насърчи междуличностният диалог и осъзнаването и взаимното уважение. Нека семействата да поемат инициативата и да почувстват отговорността да донесат своите ценни подаръци на общността. Всички трябва да сме наясно, че християнската вяра се играе на открито поле на живот, споделен с всички. Семейството и енорията трябва да направят чудото на един по-общностен живот за цялото общество.

В Кана е била Майката на Исус, „майката на добрия съвет“. Нека се вслушаме в нейните думи: „Каквото ви каже, правете“ (срв. Йоан 2:5). Скъпи семейства, скъпи енорийски общности, нека се оставим да бъдем вдъхновени от тази Майка, нека правим всичко, което Исус ни казва и ще намерим източника на всички чудеса, на всекидневните чудеса! Благодаря ви!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 9 септември 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.