Блаженият Евгений Босилков е роден на 16.11.1900 г. в гр. Белене.
Родителите му го кръщават с името Винченцио.
На 13 години учи при Отците Пасионисти в Русенската Семинария, след което продължава образованието си в белгийския град Кортрик, където на 29. 04. 1919 дава първите си обети, и приема монашеското име Евгений на Пресветото Сърце Исусово.
На 25 юли 1926 год. е ръкоположен за Свещеник от Никополския Епископ Монс. Дамян Теелен. След една година е изпратен в Рим в Папския Източен Институт.
При завръщането си в гр. Русе е назначен за секретар на Моне. Теелен и енорийски свещеник в Русе от 1929 г.
През 1934 год. е преназначен за Енорийски Свещеник в с. Бърдарски геран, където е развивал широка апостолска дейност, особено сред младежите.
Като отличен проповедник Свещеникът Босилков много пъти е канен да проповядва извън енория си. Проповедта, която той държал през 1938 год. в чест на 250 години от Чипровското въстание, е била отпечатана почти във всички български ежедневници.
На 7 октомври 1947 год. Отец Евгений е ръкоположен за Никополски Епископ.
Новият Епископ бди над верните срещу бясната антирелигиозна комунистическа кампания.
През 1948 год. е приет на аудиенция от Негово Светейшество Папа Пий XII.
През това време пасторалната дейност в България със специален Закон против вероизповеданията е била ограничена. Въпреки това Моне. Босилков продължава да действа.
На 29. 09. 1952 год. е открит процесът против Католическата Църква.
На 11. 11. 1952 год. е изпълнена смъртната присъда на Епископа Евгений Босилков.
ОБСТАНОВКАТА В
КАТОЛИЧЕСКАТА НИКОПОЛСКА ЕПАРХИЯ 1926 -1952 год.
1926 год. бе белязана с първите яростни нападки спрямо Католическата Църква от страна на някои държавници, особено срещу Моне. Теелен – Никополски Епископ.
През 1927-28 год. смутовете продължават с решението на общинския съвет в Русе да се отчужди Семинарията, за да се направи обществен парк, с забраната на Католическите Свещеници да провеждат вероучение за католиците в училищата.
След много протести бе разрешено отново да се провежда вероучение, но при условие, че ще си служат с учебник, одобрен от Православния Синод.
През 1936 год. има различни заплахи да не се подновяват визите за чужденците.
От двата църковни доклада за 1939 и 1942 год. знаем, че Никополската Епархия можела да разчита на добро устройство и на способен персонал да отпечата една действителна пасторална дейност в полза на населението в следните енории:
гр. Видин с параклиса на “Св. Франциск от Асизи”
с. Бърдарски геран с две църкви: на “Св. Йосиф” и на “Майката на Светата Надежда”
с. Гостиля с църквата на “Пресветото Сърце Исусово”
с. Брегаре с църквата на “Рождество на Дева Мария”
с. Асеново с църквата на “Пресвята Троица”
с. Трънчовица с две църкви: на “Св. Михаил Архангел” и на “Светия Кръст”
с. Малчика с църквата на “Св. Ана”
гр. Белене с две църкви: на “Рождество на Дева Мария” и на “Св. Антон Падуански”
с. Ореш с църквата на “Безкверното зачатие на Дева Мария”
с. Драгомирово с две църкви: на “Св. Св. Петър и Павел” и на “Пресветото Сърце Исусово”
гр. Свищов с параклиса на “Св. Св. Кирил и Методий”
гр. Велико Търново с църквата на “Св. Броеница на Дева Мария”
гр. Русе с катедралата на “Св. Павел от Кръста”
с. Царев брод с параклиса на “Скръбната Дева Мария”
гр. Варна с църквата на “Безкверното зачатие на Дева Мария”
Имало: 25 Свещеници Пасионисти, от които 11 българи, 9 холандци, 3 италианци, 1 белгиец и 1 поляк; 7 Братя Пасионисти, от които 1 българин, 4 холандци, 1 белгиец и 1 италианец; 2 Епархийни Свещеници, от които 1 българин и 1 румънец; 3 Свещеници българи Възнесенци; 44 Монахини от “Нотр Дам де Сион”, от които 7 българки; 41 Монахини Бенедиктинки, от които 13 българки; 24 Монахини “Облатки от Възнесението”, от които 10 българки; 4 Монахини Винкентинки, от които 2 българки. Всичко 19 енории с 30 Свещеници, 7 Братя, 113 Монахини, 2 Семинарии, 6 манастира и 6 католически училища: 4 основни с 595 ученика и 2 средни с 90 момичета.
20 385 католици живеели сред 2 500 000 православни, 2 000 протестанти, 8 000 евреи и 350 000 мюсюлмани.
Когато Отец Евгений Босилков е бил назначен като Апостолически Администратор, за съжаление Епархията е била в лошо състояние. Първото му начинание било да посети всичките енории, за да пробуди вярата и да поощри верните да посрещнат съществуващите тежки затруднения.
След като става Епископ, от Рим му пише Конгрегацията за Източните Църкви: “Да се стремиш с всички сили да издигнеш отново участта на тази Епархия, която, за съжаление, не се намира в цветущо положение и в различни видове има нещо да куца…”
На 15 декември 1947 год. Отец Плачид Корси е натоварен, вместо новия Епископ, да посети всички енории в Епархия, за да се запознае с положението.
След като описал както положителните страни, така и отрицателните на всяка енория, посетителят похвалил любовта, която Свещениците имали към своите енорияши и събратя въпреки икономическата бедност.
Обширният и подробен доклад на Отец Плачид приключва така: “Свършвам доклада си, пожелавайки си истинска религиозна свобода под покровителството на Царицата на Мисиите, на нашия Свят Основател Павел от Кръста и ръководени от нашия млад Епископ, Епархията от Северна България да процъфти във всеки отрасъл на християнския живот и на католическата дейност.
Сред толкова нови решения за своята Епархия Бл. Евгений решава да премести семинарията от Свищов в Русе. В замяна именно в Свищов основава пансион за католически студенти, който ще бъде “Културен Център за Северна България”. И тук младежите да бъдат възпитавани в обич към Папата и Църквата и да бъдат обучавани и да станат “апостоли” за обществото на своите родни селища. В отделни енории окуражава да реорганизират благоразумно католически мъжки и женски дружества, наречени Събратства, премахнати след революцията от 1934 г. от нацистките закони. Ето ги в списъка:
“Събратството на Скръбната Дева Мария”, “Дружеството на живата Броеница”, “на Мариините Девойки”, “за Пропагандата на Вярата” и “Дружеството на Учащата се Младеж”. Клони към “възкресяване” на “Културни клубове на католическите младежи” и срещите по вероучение, възпрепятствани от правителството през тридесетте години.
За съжаление не успява да отвори отново католическите гимназии във Варна и Русе и началните училища в Царев брод и в Бърдарски геран, остават обаче отворени приютът и сиропиталището в Царев брод.
В мечтите на новия Епископ, както още и на неговите Свещеници, има желание да открият нови сиропиталища, старчески домове и католическа болница! Мечти, които, уви, ще се разбият в стената на комунистическото управление.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.