ОБСТАНОВКАТА В
КАТОЛИЧЕСКАТА НИКОПОЛСКА ЕПАРХИЯ
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ за Бл. Евгений Босилков
Блаженият Евгений Босилков е роден на 16.11.1900 г. в гр. Белене.
Родителите му го кръщават с името Винченцио.
На 13 години учи при Отците Пасионисти в Русенската Семинария, след което продължава образованието си в белгийския град Кортрик, където на 29. 04. 1919 дава първите си обети, и приема монашеското име Евгений на Пресветото Сърце Исусово.
На 25 юли 1926 год. е ръкоположен за Свещеник от Никополския Епископ Монс. Дамян Теелен. След една година е изпратен в Рим в Папския Източен Институт.
При завръщането си в гр. Русе е назначен за секретар на Моне. Теелен и енорийски свещеник в Русе от 1929 г.
През 1934 год. е преназначен за Енорийски Свещеник в с. Бърдарски геран, където е развивал широка апостолска дейност, особено сред младежите.
Като отличен проповедник Свещеникът Босилков много пъти е канен да проповядва извън енория си. Проповедта, която той държал през 1938 год. в чест на 250 години от Чипровското въстание, е била отпечатана почти във всички български ежедневници.
На 7 октомври 1947 год. Отец Евгений е ръкоположен за Никополски Епископ.
Новият Епископ бди над верните срещу бясната антирелигиозна комунистическа кампания.
През 1948 год. е приет на аудиенция от Негово Светейшество Папа Пий XII.
През това време пасторалната дейност в България със специален Закон против вероизповеданията е била ограничена. Въпреки това Моне. Босилков продължава да действа.
На 29. 09. 1952 год. е открит процесът против Католическата Църква.
На 11. 11. 1952 год. е изпълнена смъртната присъда на Епископа Евгений Босилков.
ОБСТАНОВКАТА В
КАТОЛИЧЕСКАТА НИКОПОЛСКА ЕПАРХИЯ
1926 -1952 год.
1926 год. бе белязана с първите яростни нападки спрямо Католическата Църква от страна на някои държавници, особено срещу Моне. Теелен – Никополски Епископ.
През 1927-28 год. смутовете продължават с решението на общинския съвет в Русе да се отчужди Семинарията, за да се направи обществен парк, с забраната на Католическите Свещеници да провеждат вероучение за католиците в училищата.
След много протести бе разрешено отново да се провежда вероучение, но при условие, че ще си служат с учебник, одобрен от Православния Синод.
През 1936 год. има различни заплахи да не се подновяват визите за чужденците.
От двата църковни доклада за 1939 и 1942 год. знаем, че Никополската Епархия можела да разчита на добро устройство и на способен персонал да отпечата една действителна пасторална дейност в полза на населението в следните енории:
гр. Видин с параклиса на “Св. Франциск от Асизи”
с. Бърдарски геран с две църкви: на “Св. Йосиф” и на “Майката на Светата Надежда”
с. Гостиля с църквата на “Пресветото Сърце Исусово”
с. Брегаре с църквата на “Рождество на Дева Мария”
с. Асеново с църквата на “Пресвята Троица”
с. Трънчовица с две църкви: на “Св. Михаил Архангел” и на “Светия Кръст”
с. Малчика с църквата на “Св. Ана”
гр. Белене с две църкви: на “Рождество на Дева Мария” и на “Св. Антон Падуански”
с. Ореш с църквата на “Безкверното зачатие на Дева Мария”
с. Драгомирово с две църкви: на “Св. Св. Петър и Павел” и на “Пресветото Сърце Исусово”
гр. Свищов с параклиса на “Св. Св. Кирил и Методий”
гр. Велико Търново с църквата на “Св. Броеница на Дева Мария”
гр. Русе с катедралата на “Св. Павел от Кръста”
с. Царев брод с параклиса на “Скръбната Дева Мария”
гр. Варна с църквата на “Безкверното зачатие на Дева Мария”
Имало: 25 Свещеници Пасионисти, от които 11 българи, 9 холандци, 3 италианци, 1 белгиец и 1 поляк; 7 Братя Пасионисти, от които 1 българин, 4 холандци, 1 белгиец и 1 италианец; 2 Епархийни Свещеници, от които 1 българин и 1 румънец; 3 Свещеници българи Възнесенци; 44 Монахини от “Нотр Дам де Сион”, от които 7 българки; 41 Монахини Бенедиктинки, от които 13 българки; 24 Монахини “Облатки от Възнесението”, от които 10 българки; 4 Монахини Винкентинки, от които 2 българки. Всичко 19 енории с 30 Свещеници, 7 Братя, 113 Монахини, 2 Семинарии, 6 манастира и 6 католически училища: 4 основни с 595 ученика и 2 средни с 90 момичета.
20 385 католици живеели сред 2 500 000 православни, 2 000 протестанти, 8 000 евреи и 350 000 мюсюлмани.
Когато Отец Евгений Босилков е бил назначен като Апостолически Администратор, за съжаление Епархията е била в лошо състояние. Първото му начинание било да посети всичките енории, за да пробуди вярата и да поощри верните да посрещнат съществуващите тежки затруднения.
След като става Епископ, от Рим му пише Конгрегацията за Източните Църкви: “Да се стремиш с всички сили да издигнеш отново участта на тази Епархия, която, за съжаление, не се намира в цветущо положение и в различни видове има нещо да куца…”
На 15 декември 1947 год. Отец Плачид Корси е натоварен, вместо новия Епископ, да посети всички енории в Епархия, за да се запознае с положението.
След като описал както положителните страни, така и отрицателните на всяка енория, посетителят похвалил любовта, която Свещениците имали към своите енорияши и събратя въпреки икономическата бедност.
Обширният и подробен доклад на Отец Плачид приключва така: “Свършвам доклада си, пожелавайки си истинска религиозна свобода под покровителството на Царицата на Мисиите, на нашия Свят Основател Павел от Кръста и ръководени от нашия млад Епископ, Епархията от Северна България да процъфти във всеки отрасъл на християнския живот и на католическата дейност.
Сред толкова нови решения за своята Епархия Бл. Евгений решава да премести семинарията от Свищов в Русе. В замяна именно в Свищов основава пансион за католически студенти, който ще бъде “Културен Център за Северна България”. И тук младежите да бъдат възпитавани в обич към Папата и Църквата и да бъдат обучавани и да станат “апостоли” за обществото на своите родни селища. В отделни енории окуражава да реорганизират благоразумно католически мъжки и женски дружества, наречени Събратства, премахнати след революцията от 1934 г. от нацистките закони. Ето ги в списъка:
“Събратството на Скръбната Дева Мария”, “Дружеството на живата Броеница”, “на Мариините Девойки”, “за Пропагандата на Вярата” и “Дружеството на Учащата се Младеж”. Клони към “възкресяване” на “Културни клубове на католическите младежи” и срещите по вероучение, възпрепятствани от правителството през тридесетте години.
За съжаление не успява да отвори отново католическите гимназии във Варна и Русе и началните училища в Царев брод и в Бърдарски геран, остават обаче отворени приютът и сиропиталището в Царев брод.
В мечтите на новия Епископ, както още и на неговите Свещеници, има желание да открият нови сиропиталища, старчески домове и католическа болница! Мечти, които, уви, ще се разбият в стената на комунистическото управление.