Генерални Аудиенции

Образование

20 май 2015 – Папа Франциск

Образование

 

Днес, скъпи братя и сестри, бих искал да ви приветствам, защото видях сред вас много семейства, Добро утро на всички семейства! Нека продължим да мислим за семейството. Днес ще направим пауза, за да поразсъждаваме върху една съществена характеристика на семейството, естественото призвание да се образоват децата, така че те да израснат отговорни за себе си и за другите. Това, което чухме от Апостол Павел, в началото, е много красиво: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа. Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчат” (Кол. 3:20-21). Това е мъдро правило: децата трябва да бъдат възпитавани да слушат родителите си и да се подчиняват на родителите си, а те от своя страна да не им нареждат по негативен начин, за да не обезсърчават децата. Децата наистина трябва да растат, без да се обезсърчават, стъпка по стъпка. Ако вие родители кажете на децата си: „Хайде да се изкачим по тази стълба“, и вие ги хванете за ръка и стъпка по стъпка им помогнете да се изкачат, нещата ще вървят добре. Но ако кажете: „Качете се! — „Но аз не мога“ — „Върви!“, това се нарича да провокирате децата си, да ги карате да правят неща, за които нямат възможност. Ето защо отношенията между родители и деца трябва да бъдат мъдри, с голям баланс. Деца, покорявайте се на родителите си, това е угодно на Бога. А вие, родители, не провокирайте децата си, като изисквате от тях неща, които не могат да направят. И това трябва да се направи, за да могат децата да израснат отговорни за себе си и за другите.

Изглежда очевидно твърдение, все още има трудности в наше време. Трудно се възпитава, когато родителите виждат децата си само вечер, когато се прибират уморени от работа. Е, тези, които имат късмета да работят! Още по-трудно е за родителите, които са разделени, които са натежали от състоянието си: горките, те са имали истински трудности, разделили са се и често детето е взето за заложник, а бащата говори лошо за майката и майката говори лошо за бащата и се причинява толкова много вреда. Но аз казвам на разделени родители: никога, никога, никога не взимайте детето си за заложник! Разделихте се поради много трудности и причини, животът ви поднесе това изпитание, но децата не трябва да носят тежестта на тази раздяла, не трябва да бъдат използвани като заложници срещу другия съпруг, те трябва да растат, чувайки своята майка да говори добре за техният баща, въпреки че не са заедно, а бащата да говори добре за майка им. За разделени родители това е много важно и много трудно, но те могат да го направят.

Преди всичко въпросът е: как да възпитаваме? Каква традиция имаме днес, за да предадем на децата си?

Интелектуални „критици“ от всякакъв вид са накарали родителите да млъкнат по безброй начини, за да защитят по-младите поколения от щетите – реални или предполагаеми – на семейното образование. Семейството е обвинено, наред с други неща, че е авторитарно, във фаворизиране, в конформизъм, в емоционална репресия, която поражда конфликти.

Всъщност между семейството и обществото, между семейството и училището се отвори разрив, образователният пакт днес е нарушен; и по този начин образователният съюз между обществото и семейството е в криза, защото взаимното доверие е подкопано. Има много симптоми. Например в училище отношенията между родители и учители са компрометирани. Понякога има напрежение и взаимно недоверие; и естествено последствията си падат върху децата. От друга страна, броят на т. нар. „експерти” се увеличи многократно и те поеха ролята на родители дори в най-личните аспекти на образованието. По отношение на емоционалния живот, личността и развитието, правата и задълженията, тези „експерти“ знаят всичко: цели, мотивация, техники. А родителите трябва просто да слушат, да учат и да се адаптират. Лишени от ролята си, те често стават прекалено притеснителни и собственически настроени към децата си, до степен да не ги коригират: „Не можете да коригирате детето“. Те са склонни да ги поверяват все повече и повече на „експертите“, дори и в най-деликатните и лични аспекти от живота си, поставяйки се сами в ъгъла; и по този начин родителите днес рискуват да се изключат от живота на децата си. И това е много тежко! Днес има такива случаи. Не казвам, че винаги се случва, но има случаи. Учителят ще предупреди детето в училище и ще изпрати бележка до родителите. Спомням си един личен анекдот. Веднъж, когато бях в четвърти клас, казах лоша дума на учителя и учителката, като добра жена, се обади на мама. Тя дойде на следващия ден, те говориха заедно и тогава ме извикаха. И майка ми ми обясни пред учителя, че това, което съм направил, е лошо, че не трябваше да го правя; но майка ми го направи с такава сладост и ме помоли да се извиня на учителя пред нея. Направих го и се зарадвах, че го направих: историята имаше щастлив край. Но това беше само първата глава! Когато се прибрах вкъщи, започна втората глава… Представете си днес, ако една учителка направи нещо подобно, на следващия ден родителите или единият от двамата ще поиска да я увещава, защото „експертите“ казват, че децата не трябва да бъдат укорявани така. Нещата се промениха! Ето защо родителите не трябва да се изключват от образованието на децата си.

Ясно е, че този подход не е добър: не е хармония, не е диалог и вместо да насърчава сътрудничеството между семейството и другите образователни агенции, училища, гимназии… той му противодейства.

Как стигнахме дотук? Няма съмнение, че родителите или, още по-добре, някои минали образователни модели са имали своите ограничения, няма съмнение. Но също така е вярно, че има грешки, които само родителите имат право да допускат, защото те могат да ги компенсират по начин, непосилен за никой друг. От друга страна, както добре знаем, животът е оскъден с времето за разговори, размишления и изправяне пред себе си. Много родители са „изолирани“ от работа – мама и татко трябва да работят – и от притеснения, неудобни от новите нужди на децата си и от сложността на съвременния живот – какъвто е и трябва да го приемем такъв, какъвто е — и се оказват сякаш парализирани от страх да не направят грешка. Проблемът обаче не е само в говоренето. Повърхностният „диалог” не води до истинска среща на ума и сърцето. Нека попитаме вместо това: стремим ли се да разберем „къде“ наистина се намират нашите деца в своето пътуване? Къде е душата им, знаем ли наистина? И преди всичко: искаме ли да знаем? Убедени ли сме, че те в действителност не чакат нещо друго?

Християнските общности са призвани да подкрепят образователната мисия на семействата и правят това преди всичко със светлината на Божието Слово. Апостол Павел напомня за взаимността на задълженията между родители и деца: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа. Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчат” (Кол. 3:20-21). В основата на всичко е любовта, това, което Бог ни дава, което „не е арогантно или грубо. Любовта не настоява за своя път; не е раздразнителна или негодуваща; не се радва на неправдата, но… всичко понася, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи” (1 Коринтяни 13:5-7). Дори и най-добрите семейства се нуждаят от подкрепа и е необходимо много търпение, за да се подкрепят взаимно! Но такъв е животът. Животът не се живее в лаборатория, а в реалността. Самият Исус е преживял семейно възпитание.

И в този случай благодатта на Христовата любов води до изпълнение на това, което е вписано в човешката природа. Колко удивителни примери имаме за християнски родители, изпълнени с човешка мъдрост! Те показват, че доброто семейно възпитание е гръбнакът на човечеството. Неговото излъчване в обществото е източникът, който ни позволява да запълним празнините, раните и празнотите в родителството, които засягат по-малко щастливите деца. Това излъчване може да направи истински чудеса. А в Църквата тези чудеса стават всеки ден!

Надявам се Господ да даде на християнските семейства вярата, свободата и смелостта, необходими за тяхната мисия. Ако семейното образование преоткрие гордостта на своето лидерство, много неща ще се променят към по-добро за несигурните родители и за разочарованите деца. Време е бащите и майките да се завърнат от изгнанието си – тъй като те сами са се изгонили от възпитанието на децата си – и напълно да възобновят своята образователна роля. Надяваме се, че Господ дава тази благодат на родителите: да не се изгонват от образованието на децата си. А това става само с любов, нежност и търпение.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 20 май 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.