Генерални Аудиенции

„Облечете се с Господ Исус Христос“ (Римляни 13:14)

31 август 1983 – Папа Йоан Павел II

„Облечете се с Господ Исус Христос“ (Римляни 13:14)

 

  1. „Облечете се с Господ Исус Христос“ (Римляни 13:14): тези думи, скъпи братя и сестри, ни дават пълното определение на етоса на Изкуплението. Човекът, прероден от водата и Духа, обновен и пресътворен, е получил призванието и задачата да се „облече в Господ Исус Христос“, тоест да се уподобява все повече и повече на Христос: в своите мисли, в своите решения , в ежедневната си практика.

Дълбоката причина за това трябва да бъде на изкупения човек е, че изкупителният акт наистина е променил битието на човешката личност, а действието е осъзнаването на битието. Изкупителният акт постави човешката личност в Христос, правейки го участник в същото божествено наследство на Словото: ние сме деца в Единородния Син на Отца. „Тъй като – пише Свети Тома, повтаряйки едно постоянно учение на Църквата – Христос получи в Своето човешко естество висшата пълнота на благодатта, тъй като Той е Единородният на Отца, благодатта изтича от Него към другите, така че Божият Син направи човекът прави човеци, Божии синове” (Св. Тома, Compendium theologiae, c. 214). Това дълбоко единство между Христос и оправданите поставя в него необходимостта да се „облече в Господ Исус“ и да „има същите чувства, които имаше в Христос Исус“ (вж. Фил. 2:5). Практиката на християнина не може да противоречи на неговото същество.

  1. По този начин нашата човечност достига пълнотата на своята истина. Всъщност ние сме създадени да станем деца в Сина (вж. Еф. 1, 5), предопределени да бъдем съобразени с образа на Сина (вж. Рим. 8, 29). Христос е цялата истина за човека (вж. Gaudium et Spes, 22) и следователно Христос е законът на човешкия живот (вж. 1 Кор. 9, 21).

Тази връзка между изкупения човек и Христос не трябва да се мисли като че ли Христос е само „модел“, поставен пред нас и извън нас, за да бъде копиран. Святият Дух ни е даден, за да ни подтиква отвътре да действаме в Христос и като Христос. Христовият закон е написан в сърцата ни чрез Духа.

Никой никога не е могъл да познае Божиите тайни, освен Божият Дух“, ни предупреждава св. Павел (1 Кор. 2, 11). Светият Дух, третото Лице на Света Троица, е вътрешен за Бога, той знае отвътре, така да се каже, плановете на Отца, неговите тайни и следователно може да ни ги разкрие. „А ние не приехме духа на света, а Духа на Бога, за да познаем всичко, което ни е дал“, отново ни уверява апостолът (1 Кор. 2, 12). Вътрешен за Бог и обитаващ в сърцето на изкупения, Духът работи, за да можем да знаем „всичко, което Отец ни е дал“ и да можем да се съгласим с този дар.

Какъв е дарът на Отца? О, всичко е дар в живота на християнина. Дарът е Единородният Син на Отца (вж. Йоан 3:16), в Когото сме създадени. Дарът е Светият Дух: „Donum Dei altissimi“ (срв. Лука 11, 13). Духът ни тласка да осъзнаем нашето същество в неговата най-съкровена истина, превръщайки ни в образа на Христос. Преди да бъде заченат под сърцето на нашата майка, всеки от нас е бил заченат, тоест мислен и желан, в сърцето на Бог, Духът знае Божия план за нашия живот, той ръководи нашето съществуване, така че да реализира нашето идеално същество , както е замислено във вечността.

  1. „Нощта напредна, денят е близо“ (Рим 13, 12): това е времето, през което сме призовани да се облечем в Господ Исус Христос. Това е времето между края на нощта и началото на деня. Всъщност, ако е вярно, че всеки от нас вече е бил изкупен, също толкова е вярно, че Изкуплението все още не е завършено в нас: това ще се случи едва когато влезем в пълния ден на вечния живот.

Необходимата и непосредствена последица от тази екзистенциална ситуация на вярващия е, че той трябва да се облече в Христос, борейки се срещу злото, в умъртвяване и себеотрицание. „Ако някой иска да върви след Мене, казва ни Господ, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и Ме последва“ (Матей 16:24).

Етосът на Изкуплението също е етос, характеризиращ се със силно аскетично напрежение: това е етос на борба и борба срещу всичко, което пречи на християнина да се „облече в Господ Исус Христос“. „Не знаете ли, казва апостолът, че на състезанията, на стадиона всички тичат, но само един печели? Бягайте и вие, за да можете да го спечелите! Но всеки атлет се въздържа във всичко: те го правят, за да получат тленен венец, а ние го правим нетленен” (1 Кор. 9, 24-25).

Само чрез тази духовна битка „формата на Христос” може да проникне във всички слоеве на изкупената човешка личност и да защити свободата му да се придържа към доброто. Всъщност свободата на вярващия винаги е в опасност от самоунищожение, откъсвайки се от пълната истина на Христос, за да се ориентира към себеосъществяване, което не съответства на неговата трансцендентна съдба. Чрез аскетизма връзката на свободата с истината се утвърждава и възстановява с все по-голяма твърдост.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 31 август 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.