Оазисът на Джембе

Оазисът на Джембе

Случило се през едно много топло лято. Едно ято от хиляди птици фламинго  летяло, за да търси вода. Но всички реки и езера били сухи. Топлината ги била изпарила. Фламингитата летели от много дни и техните сили били на края. Ако, не били намерили веднага вода, биха  умрели всички от жажда.

Трагедията започнала, докато преминавали пустинята. Задухал много силен вятър, който свалил малките на фламингите, които все още имали. Паднали всички върху пясъка в пустинята, и останали разперени под горещото слънце. Никое птиче нямало повече сили, за да лети. В тaзи ситуация било невъзможно, да се спасят.

 Хората, които живеели в пустинята видели какво се случва, но не мислели, че би било възможно да им помогнат, тогава, не оставало нищо друго освен да се чака, кога щели да умрат? Тази новина обиколила света, че те умирали под слънцето. Отвсякъде дошли телевизиите, за да снимат тази картина. Всички се оплаквали от случая, но никой не правел нищо, за да им помогне.

Само едно момче, което се казвало Джембе, направило нещо. На около три километра от онова място имало един богат оазис с вода. То взело едно малко фламинго и го занесло до водата, после се върнало, взело друго и отново го отнесло до водата, и така продължило. Джембе не спирал да върви, за да носи фламингите до оазиса. Един човек, който го видял, се приближил и го попитал:

-Какво правиш момче?

-Спасявам фламингите!-отговорил Джембе.

Този човек, с много сериозно изражение, казал:

-Но ти не си даваш сметка, че това не е възможно. Хиляди са тези, които агонизират върху пясъка. Не си струва, това е трудно. Върни се  вкъщи, няма смисъл да оставяш тука твоите сили.

Но момчето казало:

-Виж какво, попитай тези седем фламинги които пият в оазиса вода, дали има смисъл, че съм ги занесъл там. И продължил своята работа, носейки осмото фламинго в ръцете си. Човекът останал много изненадан от този отговор, и след като помислил малко, започнал да прави същото нещо, което правил Джембе.

Сега били вече двама, тези които спасявали фламингите.

Този случай започнал да привлича вниманието на тези, които ги наблюдавали. Бързо станали трима , после деветима, накрая били безброй тези, които взели пример от Джембе. И един ден всички фламинги били донесени до оазиса и никое от тях не умряло от сушата. Благодарение на онова момче, което започнало да прави нещо, за да ги спаси.

– Защо става възможно това, което изглеждаше невъзможно?

– Щеше ли да стане нещо, ако Джембе не беше започнал?

– Какво можем да започнем да правим и ние?

– Помисли!