Генерални Аудиенции

Нравствените аспекти на призванието на християните

15 септември 1982 – Папа Йоан Павел II

Нравствените аспекти на призванието на християните

 

  1. Пред нас е текстът на писмото до Ефесяни 5, 22-33, което анализираме от известно време поради важността му за проблема за брака и тайнството. Като цяло, започвайки от първа глава, писмото се занимава преди всичко с тайната, „скрита от векове” ​​в Бога, като дар, вечно предназначен за човека. „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, / който ни е благословил с всяко духовно благословение на небесата, в Христос. / Той ни избра в него преди сътворението на света, / да бъдем свети и непорочни пред него в милосърдие, / предопределяйки ни да бъдем Негови осиновени деца / чрез делото на Исус Христос, / според благоволението на неговата воля. / И това за хвала и слава на Неговата благодат, / която ни даде в Своя възлюбен Син” (Еф. 1, 3-6).

  2. Дотук говорим за тайнството, скрито „от векове” ​​(Еф. 3, 9) в Бога. „от векове” ​​в Христос, става истинска част от човека в самия Христос: „. . . в когото имаме изкупление чрез Неговата кръв, / прощение на греховете / според богатството на Неговата благодат. / Той го изля изобилно върху нас / с цялата мъдрост и интелигентност, / тъй като ни разкри тайната на волята си, / според това, което, в своето благоволение, беше предварително установил в него / да я реализира в пълнотата на времето: / тоест планът да се обобщят всички неща в Христос, / тези на небето и тези на земята” (Еф. 1, 7-10).

  3. Така вечната мистерия премина от състоянието на „скриване в Бога“ във фазата на откровение и изпълнение. Христос, в когото човечеството е било „от векове“ избрано и благословено „с всяко духовно благословение“ на Отца – Христос, предопределен, според вечния „план“ на Бог, така че в него, като в главата „всичко както небесните, така и земните” в есхатологична перспектива – разкрива вечната тайна и я внедрява сред хората. Затова Авторът на писмото до ефесяните, в продължението на самото писмо, увещава онези, до които е стигнало това откровение, и онези, които са го приели с вяра, да моделират живота си в духа на познатата истина. Той особено призовава християнските съпрузи, съпрузи и съпруги да направят същото.

  4. За по-голямата част от контекста буквата се превръща в инструкция, т.е. паренезис. Изглежда, че авторът говори преди всичко за моралните аспекти на призванието на християните, но постоянно се позовава на мистерията, която вече действа в тях по силата на Христовото изкупление и действа ефективно преди всичко по силата на кръщението. Всъщност той пише: „В Него и вие, / след като чухте словото на истината, / благовестието на вашето спасение / и като повярвахте в тях, / приехте печата на Светия Дух /, който беше обещан“ (Еф. 1, 13). Следователно, моралните аспекти на християнското призвание остават свързани не само с откровението на вечната божествена тайна в Христос и с приемането й с вяра, но и със светотайнствения ред, който, макар и да не е поставен на преден план в цялото писмо обаче изглежда присъства по дискретен начин. Освен това не може да бъде другояче, като се има предвид, че апостолът пише на християните, които чрез кръщението са станали членове на църковната общност. От тази гледна точка анализираният до тук пасаж от писмото до Ефесяни 5, 22-33 изглежда има особено значение. Всъщност то хвърля специална светлина върху съществената връзка на тайнството с тайнството и особено върху тайнството на брака.

  5. В центъра на мистерията е Христос. В него – именно в него – човечеството е облажавано вечно „с всяко духовно благословение”. В него – в Христос – човечеството е избрано „преди сътворението на света“, избрано „в милосърдие“ и предопределено за осиновяване на деца. Когато по-късно, с „пълнотата на времето“, тази вечна тайна се осъзнава във времето, това също се извършва в него и за него; в Христос и за Христос. Чрез Христос се разкрива тайната на божествената Любов. За него и в него това е изпълнено: в него „имаме изкупление чрез Неговата кръв, / опрощаване на греховете. . .” (Еф. 1, 7). По този начин хората, които приемат чрез вяра дарбата, предложена им в Христос, наистина стават участници във вечната тайна, въпреки че тя действа в тях под воалите на вярата. Това свръхестествено даряване на плодовете на изкуплението, извършено от Христос, придобива, според писмото до Ефесяните 5, 22-33, характера на съпружеско предаване на самия Христос на Църквата по подобие на съпружеската връзка между съпруг и съпруга . Следователно не само плодовете на изкуплението са дар, но преди всичко Христос е дар: той дава себе си на Църквата като негова невяста.

  6. Трябва да зададем въпроса дали на този етап тази аналогия не ни позволява да проникнем по-дълбоко и по-точно в същностното съдържание на мистерията. Трябва да си зададем този въпрос, особено след като този „класически“ пасаж от писмото до ефесяните (вж. Еф. 5, 22-33) не изглежда абстрактен и изолиран, а представлява приемственост, в известен смисъл продължение на твърдения на Древния Завет, които представят любовта на Бог-Яхве към избрания от него народ-Израел по същата аналогия. На първо място, това са текстовете на пророците, които въведоха подобието на съпружеската любов в своите речи, за да характеризират по особен начин любовта, която Яхве има към Израел, любовта, която не намира разбиране или реципрочност от страна на избраните хора; наистина се сблъсква с изневяра и предателство. Изразът на изневярата и предателството беше преди всичко идолопоклонничество, поклонение на чужди богове.

  7. Честно казано, в повечето случаи ставаше въпрос за драматично подчертаване именно на това предателство и изневяра, наречено „прелюбодейство“ на Израел; Но в основата на всички тези твърдения на пророците стои изричното убеждение, че любовта на Яхве към избрания народ може и трябва да бъде сравнена с любовта, която обединява съпруга и невестата, любовта, която трябва да обединява съпрузите. Тук би било полезно да цитираме множество пасажи от текстовете на Исая, Осия, Езекиил (някои от тях вече бяха докладвани по-рано, когато понятието „прелюбодеяние“ беше анализирано на фона на думите, произнесени от Христос в Проповедта за монтиране). Не може да се забрави, че „Песен на песните“ също принадлежи към наследството на Стария завет, в който образът на съпружеската любов е очертан – вярно – без типичната аналогия на пророческите текстове, които представят в тази любов образа на любовта на Яхве към Израел, но и без онзи негативен елемент, който в другите текстове съставлява причината за „прелюбодейство“ или изневяра. Следователно аналогията на младоженеца и невестата, която позволява на автора на писмото до ефесяните да определи връзката на Христос с Църквата, има богата традиция в книгите на Древния завет. Анализирайки тази аналогия в „класическия“ текст на писмото до ефесяните, няма как да не се върнем към тази традиция.

  8. За да илюстрираме тази традиция, за момента ще се ограничим до цитиране на пасаж от текста на Исая. Пророкът казва: „Не бой се, защото вече няма да се изчервяваш; / не се срамувай, защото вече няма да бъдеш безчестен; / Наистина ще забравиш срама на младостта си / и вече няма да помниш безчестието на вдовството си. / Защото вашият създател е вашият съпруг, / Господ на Силите е името му; / вашият изкупител е Светият Израилев, / той се нарича Бог на цялата земя. / Като изоставена жена / с измъчена душа, Господ те повика обратно. / Отрича ли се омъжена в младостта си? / Казва вашият Бог / За кратък миг те изоставих, / но ще те върна с безмерна любов. / . . . / обичта ми нямаше да се отдалечи от теб, / нито съюзът ми на мир би се разклатил; / казва Господ, който те помилва” (Ис. 54, 4-7.10).

По време на следващата ни среща ще започнем анализ на цитирания текст на Исая.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 15 септември 1982 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.