Разкази от сестра Терезита

Нощта

имало едно време…

Нощта

    

          Двама монаси благочестиво рецитирали Псалм 126.

          „Ако Господ не съгради къщата, напразно ще се трудят строителите й, ако Господ не пази града, напразно ще бдят защитниците му.

          Напразно вие ставате рано, късно отивате на почивка, ядете хляб, изкаран с пот на челото; Господ на своите чада ЩЕ ДАДЕ в съня им.”

          Тази фраза учудила по-младият от монасите.

           -Братко!-попитал младият монах по-стария.

           -Какво означава; Господ на своите чада ЩЕ ДАДЕ в съня им.?

          По-старият отговорил:

          -Когато Господ е създал света, поверил на хората задачата да обработват земята и да работят, за да подобрят света и за тази работа им дал деня.

Господ, обаче, избра да работи през нощта.Така Той създаде съня.И от тогава, когато човек заспи, Господ призовава душата му в небето и я

зарежда внимателно, така че на сутринта човекът да намери нова енергия за живот.

 

          Когато спим душата ни се връща към Бог,за да не забравя своя Създател.Затова вечерта преди да заспим не трябва да забравяме да се поставим в Божиите ръце, оставяйки се да бъдем пречистени от Него.