Генерални Аудиенции

„Нощта е напреднала, денят е близо. И така, нека отхвърлим делата на тъмнината и нека се облечем в оръжието на светлината” (Римляни 13:12)

27 юли 1983 – Папа Йоан Павел II

„Нощта е напреднала, денят е близо. И така, нека отхвърлим делата на тъмнината и нека се облечем в оръжието на светлината” (Римляни 13:12)

 

  1. „Нощта е напреднала, денят е близо. И така, нека отхвърлим делата на тъмнината и нека се облечем в оръжието на светлината” (Римляни 13:12). Изкуплението, мистерия, върху която през тази Свята година искаме да размишляваме и да я преживеем по необикновен начин, постави човека в ново състояние на живот, преобрази го вътрешно. Следователно той трябва да отхвърли „делата на тъмнината“, тоест трябва да „се държи честно“, като ходи в светлината.

Каква е светлината, в която трябва да живеят изкупените? Това е Божият закон: този закон, който Исус не дойде да отмени, а да доведе до окончателното му изпълнение (вж. Матей 5, 17).

Когато човек чуе за морален закон, той почти инстинктивно мисли за нещо, което се противопоставя на свободата му и я умъртвява. От друга страна, обаче, всеки от нас напълно намира себе си в думите на апостола, който пише: „Съгласен съм в сърцето си с Божия закон“ (Рим. 7, 22). Съществува дълбоко съзвучие между най-истинската част от нас и това, което Божият закон ни заповядва, дори ако, ако отново използвам думите на апостола, „в членовете си виждам друг закон, който воюва срещу закона на моя ум“ (Рим 7, 23). Плодът на Изкуплението е освобождаването на човека от тази драматична ситуация и неговата квалификация за честно поведение, достойно за дете на светлината.

  1. Забележка: апостолът нарича Божия закон „закон на моя ум“. Моралният закон е едновременно Божи и човешки закон. За да разберем тази истина, трябва непрекъснато да се връщаме в дълбините на сърцата си към първата истина на Символа на вярата: „Вярвам в Бог Отец. . . Създател“. Бог създава човека и той, както всяко творение, се намира подкрепен от Божието Провидение, тъй като Господ не изоставя нито едно от делата на своите творчески ръце. Това означава, че той се грижи за своето създание, като го води със сила и нежност към правилния му край, в който то достига пълнотата на своето същество. Всъщност Бог не завижда на щастието на своите създания, а иска те да живеят пълноценно. Дори човекът, или по-скоро човекът, е обект на Божието Провидение: той е воден от Божието Провидение към своята крайна цел, към общение с Бога и с другите човешки личности във вечния живот. В това общение човек достига пълнотата на личното си битие.

Това е същият и идентичен дъжд, който опложда земята; това е точно същата слънчева светлина, която генерира живот в природата. Но и двете не пречат на разнообразието от живи същества: всяко от тях расте според собствения си вид, дори ако дъждът и светлината са идентични. Това е блед образ на провидителната Божия Мъдрост: тя води всяко създание по пътя, подходящ за природата, която е специфична за всяко едно. Човек е подчинен на Божието Провидение като човек, тоест като интелигентен и свободен субект. Като такъв той е в състояние да участва в провиденциалния проект, откривайки съществените линии, вписани в самото му човешко същество. Този творчески план на Бог, както е познат и участвал от човека, е това, което наричаме морален закон. Следователно нравственият закон е израз на потребностите на човешката личност, които са замислени и желани от творческата Божия Мъдрост, като насочени към общение с Него.

  1. Този закон е човешкият закон („законът на моя ум“, казва апостолът), тоест закон, който е присъщ на човека: само човекът е подчинен на моралния закон и в това се крие истинското му достойнство. Всъщност само човекът, като личен субект – интелигентен и свободен – участва в Провидението Божие, съзнателен е съюзник с творческата Мъдрост. Кодът на този съюз не е написан предимно в книгите, а в ума на човека („законът на моя ум“), тоест в тази част, благодарение на която той се конституира по „образ и подобие Божие“.

„Вие . . . братя – казва апостол Павел – на свобода сте призовани. Стига тази свобода да не се превърне в претекст за живот по плът, а чрез милосърдие да бъдем в услуга един на друг. . . Но ако се хапете и изяждате един друг, внимавайте поне да не се погубите един друг” (Гал. 5, 13. 15).

Свободата, преживяна като власт, откъсната от моралния закон, се разкрива като разрушителна сила на човека: на себе си и на другите. „Внимавайте поне да не се погубите един друг напълно“, предупреждава ни апостолът. Това е крайният резултат от упражняването на свободата срещу моралния закон: взаимно унищожение. Следователно, вместо да се противопоставя на свободата, моралният закон е това, което гарантира свободата, което я прави истинска, а не маска на свободата: силата да осъзнаеш личното си същество според истината.

Това подчинение на свободата на истината на моралния закон обаче не трябва да се свежда само до намеренията на нашите действия. Не е достатъчно да имаме намерение да действаме правилно, за да бъде нашето действие обективно правилно, т.е. в съответствие с моралния закон. Можем да действаме с намерението да реализираме себе си и да накараме другите да растат в човечеството: но намерението не е достатъчно, за да може нашата или чужда личност действително да бъде разпозната в действието. Истината, изразена от моралния закон, е истината за битието, тъй като то се мисли и желае не от нас, а от Бог, който ни е създал. Моралният закон е закон на човека, защото е закон на Бога.

Изкуплението, връщайки напълно човека към неговата истина и неговата свобода, му връща пълното му достойнство като личност. Така Изкуплението възстановява съюза на човешката личност с творческата Мъдрост.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 27 юли 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.