Генерални Аудиенции

Нормата на „Humanae Vitae“ произтича от естествения закон

18 юли 1984 – Папа Йоан Павел II

Нормата на „Humanae Vitae“ произтича от естествения закон

 

  1. В енцикликата Humanae Vitae (Pauli VI, Humane Vitae, n. 11) четем: „Напомняйки на хората да спазват нормите на естествения закон, тълкувани от нейната постоянна доктрина, Църквата учи, че всеки брачен акт трябва да остане отворен за себе си предаването на живота“.

В същото време същият текст разглежда и дори подчертава субективното и психологическото измерение, когато говори за „смисъла”, и то именно за „двете значения на брачния акт”.

„Смисълът“ се ражда в съзнанието с препрочитането на (онтологичната) истина на обекта. Чрез това препрочитане (онтологичната) истина навлиза, така да се каже, в когнитивното измерение: субективно и психологическо.

Humanae Vitae изглежда насочва вниманието ни към това последно измерение. Това се потвърждава, между другото, косвено и от следното изречение: „Смятаме, че хората на нашето време са особено способни да схванат дълбоко разумния и човешки характер на този основен принцип“ (пак там, 12).

  1. Този „разумен характер“ се отнася не само до истината в онтологичното измерение, т.е. това, което съответства на реалната структура на брачния акт. Засяга същата истина и в субективно-психологическо измерение, тоест правилното разбиране на интимната структура на брачния акт, тоест адекватното препрочитане на значенията, съответстващи на тази структура и тяхната неразривна връзка, с оглед на морално прав. Това е именно моралната норма и съответната регулация на човешките постъпки в сферата на сексуалността. В този смисъл казваме, че нормата се отъждествява с препрочитането, наистина, на „езика на тялото“.

  2. Ето защо енцикликата Humanae Vitae съдържа моралната норма и нейната мотивация или поне задълбочен анализ на това какво представлява мотивацията на нормата. Освен това, тъй като моралната стойност е изразена по обвързващ начин в нормата, следва, че действията, които са в съответствие с нормата, са морално правилни, докато противоположните действия са вътрешно незаконни. Авторът на енцикликата подчертава, че тази норма принадлежи към „естественото право“, тоест, че тя съответства на разума като такъв. Църквата учи тази норма, въпреки че не е изразена формално (т.е. буквално) в Свещеното писание; и това той прави с убеждението, че тълкуването на предписанията на естествения закон принадлежи към компетентността на магистериума.

Можем обаче да кажем повече. Дори моралната норма, формулирана по този начин в енцикликата Humanae vitae, да не се намира буквално в Свещеното писание, въпреки факта, че се съдържа в традицията и – както пише папа Павел VI – е била „изложена няколко пъти от магистериума” (пак там) за вярващите изглежда, че тази норма съответства на цялото богооткровено учение, съдържащо се в библейските източници (пак там, 4).

  1. Тук имаме работа не само с цялостната морална доктрина, съдържаща се в Свещеното писание, нейните съществени предпоставки и общия характер на нейното съдържание, но и с онзи по-широк комплекс, на който по-рано сме посветили множество анализи, когато се занимаваме с „теологията на тяло“.

Именно на фона на този широк комплекс става ясно, че споменатата нравствена норма принадлежи не само на естествения морален закон, но и на открития от Бога морален ред: и от тази гледна точка тя не би могла да бъде различна, а само като то се предава от традицията и магистериума, а днес и енцикликата Humanae Vitae, като съвременен документ на този магистерий.

Павел VI пише: „Смятаме, че хората на нашето време са особено способни да схванат дълбоко разумния и човешки характер на този основен принцип“ (Humanae Vitae, 12). Може да се добави: те също са в състояние да схванат дълбокото му съответствие с всичко, което се предава от традицията, произтичаща от библейски източници. Основите на това съответствие могат да бъдат намерени по-специално в библейската антропология. От друга страна, известно е значението, което антропологията има за етиката, тоест за моралната доктрина. Изглежда напълно разумно да търсим именно в „теологията на тялото” основата на истината на нормите, засягащи основния проблем за човека като „тяло”: „двамата ще бъдат една плът” (Бит. 2, гл. 24).

  1. Нормата на енцикликата Humanae Vitae се отнася до всички хора, тъй като е норма на естествения закон и се основава на съответствие с човешкия разум (когато, разбира се, търси истината). Още повече, че засяга всички вярващи членове на Църквата, като се има предвид, че разумността на тази норма намира косвено потвърждение и солидна опора в цялото „богословие на тялото“. От тази гледна точка ние говорихме в предишни анализи за „етоса“ на изкуплението на тялото.

Нормата на естественото право, основаваща се на този „етос“, намира не само нов израз, но и пълна антропологична и етична основа както в словото на Евангелието, така и в пречистващото и утвърждаващо действие на Светия Дух.

Има всички основания всеки вярващ и по-специално всеки богослов да препрочита и разбира все по-дълбоко моралната доктрина на енцикликата в този интегрален контекст.

Разсъжденията, които отдавна правим тук, представляват именно опит за такъв препрочит.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 18 юли 1984 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.