библия за младежи - Старият Завет - Създаването на света и патриарсите

Ной и корабът

Историята на Спасението

Ной и корабът

Господ Бог видя, че развратът между човеците на земята е голям. Във всяко време сърдечните им мисли и помисли бяха зло. И разкая се Господ, задето беше създал човека на земята. Тогава рече на Ной: „Краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства. Аз ще ги изтребя от земята.

Направи от гоферово дърво ковчег с прегради и го засмоли отвътре и отвън. Направи ковчега дълъг триста, широк петдесет и висок тридесет лакти. На един лакът под върха на покрива направи прозорец. Вратата постави отстрани. Раздели ковчега на долен, среден и горен етаж.

Аз ще направя на земята потоп. С вода ще изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа. Всичко, което е на земята, ще се лиши от живот. Но с тебе Аз ще сключа Мой завет. В ковчега ще влезеш ти и твоите синове, жена ти и жените на твоите синове. Вкарай в ковчега също от всички животни, за да останат живи заедно с тебе. Нека те бъдат от всяка плът по две, от мъжки и женски пол. От всички птици, от всякакъв добитък и от всичко, което се движи по земята, ще влязат с тебе по две според вида им, за да останат живи. А ти събери храна за тебе и за тях и я вземи със себе си.“

Ной извърши всичко това. Както му заповяда Господ Бог, така и стори.

Господ Бог видя, че развратът между човеците на земята е голям. Във всяко време сърдечните им мисли и помисли бяха зло. И разкая се Господ, задето беше създал човека на земята. Тогава рече на Ной: „Краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства. Аз ще ги изтребя от земята.

Направи от гоферово дърво ковчег с прегради и го засмоли отвътре и отвън. Направи ковчега дълъг триста, широк петдесет и висок тридесет лакти. На един лакът под върха на покрива направи прозорец. Вратата постави отстрани. Раздели ковчега на долен, среден и горен етаж.

Аз ще направя на земята потоп. С вода ще изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа. Всичко, което е на земята, ще се лиши от живот. Но с тебе Аз ще сключа Мой завет. В ковчега ще влезеш ти и твоите синове, жена ти и жените на твоите синове. Вкарай в ковчега също от всички животни, за да останат живи заедно с тебе. Нека те бъдат от всяка плът по две, от мъжки и женски пол. От всички птици, от всякакъв добитък и от всичко, което се движи по земята, ще влязат с тебе по две според вида им, за да останат живи. А ти събери храна за тебе и за тях и я вземи със себе си.“

Ной извърши всичко това. Както му за­повяда Господ Бог, така и стори.

Потопът

И рече Господ Бог на Ной: „Влез с цялата си челяд 6 ковчега. Защото само ти си праведен от тоя род пред Мене. След седем дни Аз ще изливам на земята дъжд четиридесет дена и четиридесет нощи. И ще изтребя от лицето на земята всички същества, които съм създал.“

Ной направи това, което му заповяда Господ.

В този ден Ной влезе в ковчега заедно със синовете си Сим, Хам и Яфет, с жена си и трите жени на синовете му. С тях в ковчега влязоха и по две от всяка плът, в която има жива душа – зверове, добитък, влечуги и птици от мъжки и женски пол, както му беше заповядал Бог.

И Господ затвори след него ковчега.

След седем дни водите на потопа дойдоха на земята.

В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, се раззинаха всички извори на голямата бездна и небесните двери се отвориха. И валя дъжд на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.

Водите придойдоха и ковчегът се вдигна над земята. Дъждът се усилваше и водата бързо нарастваше. Ковчегът се носеше върху нея. Дъждът се усилваше и водите покриваха всички високи планини под небето.

Водата възлезе на петнадесет лакти над тях. Всичко по лицето на земята изчезна. И се лиши от живот всяка плът, която се движеше по земята – и птици, и добитък, и зверове, и влечуги, и всички човеци. Всичко на сушата, което имаше дихание за живот в ноздрите си, умря. Всяко живо същество беше изтребено – от човека до земните зверове и небесните птици. Остана само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.

И спомни си Бог за Ной и за всички зверове. Изпрати вятър да мине по лицето на земята и водите престанаха.

Корабът е на сушата

Затвориха се изборите на бездната и небесните двери. Дъждът от небето престана и водата започна да се оттегля от земята. След сто и петдесетия ден водата намаля и в седмия месец, на седемнадесетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Аратските планини. Водата продължаваше да намалява до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.

След изтичането на четиридесет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега и пусна една врана. Тя отлиташе и долиташе, докато изсъхна земята от водата. После пусна един гълъб. Но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега, защото по лицето на цялата земя имаше още бода. Ной протегна ръка, хвана го и го внесе при себе си в ковчега. Почака седем дни и пак пусна гълъба. Гълъбът се върна привечер. В човката си имаше пресен лист от маслина. И Ной разбра, че водата е спаднала. Почака още седем дни и пак пусна гълъба. Той вече не се върна при него.

В шестстотин и първата година на Ноевия живот, в първия ден на първия месец, пресекна водата по земята.

Ной отвори покрива на ковчега. И видя, че повърхността на земята бе изсъхнала.

Във втория месец, на двадесет и седмия ден на месеца, земята беше изсъхнала.

И рече Господ Бог на Ной: „Излез от ковчега. Излез заедно с жена си, синовете и жените на твоите синове. Изведи със себе си всички животни – птици, добитък и всички пълзящи влечуги. Нека се пръс­нат по земята и да се плодят и множат.“

Тогава излязоха Ной и синовете му, жена му и жените на синовете му, всички зверове и птици. Всичко, което се движи по земята, излезе от ковчега.

Ной съгради жертвеник на Господ. Взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици. И ги принесе всесъжение* (*жертвоприношение чрез изгаряне) върху жертвеника.

Господ помириса приятно благоухание. И рече Бог в сърцето Си:

„Няма вече да проклинам земята заради човека. Помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, но Аз вече няма да поразявам всичко живо, както направих.

Няма да престанат сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ, докато трае земята. “

Благослови Бог и синовете на Ной. Рече им: „Плодете се и се множете, пълнете земята и я владейте. Да се боят и да треперят от вас зверовете по земята, птиците в небето и рибите в морето. ‘Всесъжение – жертвоприношение чрез изгаряне.

Всичко, което се движи, се предава във вашите ръце. Всичко, което се движи и живее, ще ви бъде за храна. Както ви дадох тревистия злак, така ви давам за храна всичко, което се движи. Но няма да ядете плът с душата й, т.е. с кръвта й. Аз ще искам сметка и за вашата кръв, в която е диханието на живота, от всеки звяр. Ще искам сметка на всеки за живота на брат му. Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човешка ръка ще се пролее. Защо- то по Божи образ Бог създаде човека.“* (*Единствено Бог разполага с живота, защото Той го е създал. Човек не може да посегне на живота на друг, без да посегне на самия Бог, по чийто образ е създаден човекът).

И рече Господ на Ной и на синовете му: „Ето, Аз сключвам с вас завет. С вас, с потомството ви и с всяко живо същество от птиците и земните зверове, с всички излезли от ковчега. Аз сключвам с вас Моя завет, че няма вече да има потоп, който да опустоши земята и да изтреби всяка плът.“

Дъгата – знак на завета

И рече бог: „Ето знака на завета, който Аз сключвам до вечни родове с вас и всяка жива душа при вас: Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на вечния завет между Мене и земята. И когато изпратя облак над лицето на земята, дъгата Ми ще се яви в облака. Тогава ще си спомня Моя завет, между Мене и вас и всяка душа, живееща в плът. Водите няма Вече да се превърнат в потоп, който да изтреби всяко живо същество. Дъгата Ми ще бъде в облака, Аз ще я видя и ще си спомня вечния завет между Бог и земята и всяка душа на земята. Това е знакът на завета. “

След потопа на синовете на Ной се родиха синове, които станаха бащи на всички народи по земята.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.