Генерални Аудиенции

„Ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог е подготвил предварително, за да вършим“ (Ефесяни 2:10)

13 юли 1983 – Папа Йоан Павел II

„Ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог е подготвил предварително, за да вършим“ (Ефесяни 2:10)

 

  1. „Ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог е подготвил предварително, за да вършим“ (Ефесяни 2:10).

Изкуплението, скъпи братя и сестри, обнови човека, като го пресъздаде в Христос. Това негово ново същество сега трябва да бъде последвано от ново действие. Именно върху този нов етос на Изкуплението искаме да разсъждаваме днес, да го схванем в самия му източник.

Да говорим за „етос“ означава да си припомним едно преживяване, което всеки човек, не само християните, преживява всеки ден: то е едновременно просто и сложно, дълбоко и елементарно. Това преживяване винаги е свързано с това на собствената свобода, тоест с факта, че всеки от нас наистина, наистина е причината за собствените си действия. Но етичният опит ни кара да се чувстваме свободни в един напълно уникален свят: това, което преживяваме, е принудителна свобода. Принудена не „отвън“ – това не е външна принуда или ограничение – а „отвътре“: това е свободата като такава, която трябва да действа по един, а не по друг начин.

Тази мистериозна и прекрасна „необходимост“, която живее в свободата, без да я унищожава, се корени в силата на моралната ценност, която човек познава със своята интелигентност: тя е израз на нормативната сила на истината за доброто. Като се ангажира да „върши“ тази истина, свободата се поставя в реда, който е вписан от творческата Божия мъдрост във вселената на битието.

В етическия опит следователно се установява връзка между истината и свободата, благодарение на която човекът става все повече себе си, в покорство на творческата Божия Мъдрост.

  1. „Не правя това, което искам, а това, което мразя. . . Не правя доброто, което искам, а злото, което не искам” (Рим. 7, 15. 20). Тези думи на Свети Павел описват духа на човека, паднал в грях и следователно лишен от „първоначална справедливост“. В новата ситуация човек усеща противоречие между воля и действие – „не правя това, което искам“ – като продължава да има усещането за добро в себе си и напрежението към него.

Хармонията между истината и свободата е нарушена в смисъл, че свободата избира това, което е против истината на човешката личност, а истината се задушава в несправедливостта (срв. Римл. 1, 18). Откъде в крайна сметка идва това вътрешно разцепление в човека? Той започва своята история за греха, когато вече не признава Господ за свой Създател и иска да бъде този, който, в абсолютна автономия и независимост, решава кое е добро и кое е зло: „Ще бъдете като богове и ще знаете кое е добро и кое зло”, казва първото изкушение (срв. Бит. 3, 5). Човекът вече не иска „мярката” на неговото съществуване да бъде Божият закон, той вече не приема себе си от творческите ръце на Бога, а решава да бъде мярка и принцип на себе си. Истината на неговото създадено същество е отречена от свобода, която се е освободила от Божия закон, единствената истинска мярка за човека.

На пръв поглед може да изглежда, че свободата на грешника е истинска, тъй като вече не е подчинена на истината. В действителност обаче само истината ни прави свободни. Човек е свободен, когато се подчини на истината. В края на краищата, не е ли нашият собствен ежедневен опит свидетелство за това? „Любовта към истината е такава – отбелязва вече Свети Августин – че тези, които обичат различен обект, твърдят, че обектът на тяхната любов е истината; и тъй като те мразят да бъдат измамени, те мразят да бъдат убедени, че са измамени. Затова мразят истината в името на това, което вярват, че е истина. Обичат го, когато блести, мразят го, когато започва отново. Те не искат да бъдат измамени и искат да лъжат, затова го обичат, когато се разкрива, и го мразят, когато ги разкрива. . . И все пак, дори в това нещастно състояние, (човекът) предпочита да се наслаждава на истината пред това на лъжата. Затова той ще бъде щастлив, когато без препятствия или безпокойство се наслаждава на единствената Истина, благодарение на която всичко е истинно” (Св. Августин, Confessiones, 10, 23.34).

  1. Изкуплението е ново творение, защото връща човека от ситуацията, описана от Свети Павел в цитирания пасаж от Посланието до Римляните, към неговата истина и свобода.

Човекът, създаден „по образ и подобие” Божие, е призван да осъзнае себе си в истинността на този „образ и подобие”. В новото творение, което е Изкуплението, човекът е уподобен на Образа на Единородния Син, освободен от греха, който обезобразява красотата на първоначалното му същество. Етосът на Изкуплението има своите корени в този изкупителен акт и непрекъснато черпи силата си от него: сила, чрез която човекът е способен да познае и приеме истината за връзката си с Бог и със създанията. Така той е освободен да извърши „добрите дела, които Бог е приготвил за нас да вършим“ (Ефесяни 2:10).

Етосът на Изкуплението е срещата в човека на истината със свободата. „Щастието на живота е насладата от истината, тоест насладата от вас, които сте Истината“, пише Свети Августин (S. Augustine, Confessiones, 12, 23. 33): етосът на Изкуплението е това щастие.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 13 юли 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.