Генерални Аудиенции

Ние растем чрез Тайнствата, харизмите и милосърдието

6 ноември 2013 – Папа Франциск

Ние растем чрез Тайнствата, харизмите и милосърдието

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Миналата сряда говорих за общението на светиите, разбирано като общуване между свети хора, тоест сред нас, вярващите. Днес бих желал да навляза в дълбочина в другия аспект на тази реалност: ще си спомните, че имаше два аспекта: единият е общение, единство между нас, а другият аспект е общение в свети неща, в духовни блага. Тези два аспекта са тясно свързани; всъщност общението между християните расте чрез споделяне на духовни блага. По-специално ще разгледаме: Тайнствата, харизмите и милосърдието (вж. Катехизис на Католическата църква, nn. 949-953). Ние растем в единство, в общение, чрез: Тайнствата, харизмите, дадени на всеки от нас от Светия Дух, и милосърдието.

На първо място, причастяването на Тайнствата. Тайнствата изразяват и осъществяват едно ефективно и дълбоко общение между нас, тъй като в тях се срещаме с Христос Спасителя и чрез Него с нашите братя и сестри по вяра. Тайнствата не са просто изяви, не са ритуали; те са силата на Христос; Исус Христос присъства в Тайнствата. Когато празнуваме Евхаристията, живият Исус е този, който ни събира, формира ни в общност, позволява ни да се покланяме на Отца. Всъщност всеки един от нас чрез Кръщението, Миропомазването и Евхаристията е приобщен към Христос и съединен с цялата общност от вярващи. Следователно, ако от една страна Църквата е тази, която „прави“ Тайнствата, от друга страна, Тайнствата са тези, които „правят“ Църквата, които я изграждат, като създават нови деца, като ги събират в светия народ на Бог, чрез укрепване на тяхното членство.

Всяка среща с Христос, Който в Тайнствата ни дава спасение, ни кани да „отидем“ и да съобщим на другите спасението, което сме успели да видим, да докоснем, да срещнем и да получим и което е наистина достоверно, защото е любов. По този начин Тайнствата ни подтикват да бъдем мисионери и апостолският ангажимент да носим Евангелието във всяка среда, включително и в най-враждебните, е най-автентичният плод на усърдния живот на свещенодействието, тъй като е участие в спасителната инициатива на Бог, който желае спасение за всички хора. Благодатта на Тайнствата подхранва в нас силна и радостна вяра, вяра, която знае как да стои учудена пред Божиите „чудеса“ и как да устоява на идолите на света. Затова е важно да се причастяват, важно е децата да бъдат кръстени рано, да бъдат миропомазвани, защото Тайнствата са присъствието на Исус Христос в нас, присъствие, което ни помага. Важно е, когато почувстваме тежестта на греха си, да пристъпим към Тайнството Помирение. Някой може да каже: „Но аз се страхувам, че свещеникът ще ме накаже“. Не, свещеникът няма да те накаже. Знаете ли кого ще срещнете в Тайнството на помирението? Ще срещнеш Исус, който ти прощава! Исус ви чака там; и това е Тайнство, което кара цялата Църква да расте.

Вторият аспект на общението в светите неща е общението на харизмите. Светият Дух раздава на верните множество духовни дарове и благодат; „въображаемото” богатство, да кажем, от дарби на Светия Дух е наредено за изграждане на Църквата. Харизмите — тази дума е малко трудна — са дарби, които Светият Дух ни дава, таланти, възможности… Дарове, дадени не за да бъдат скрити, а за да бъдат споделени с другите. Те не се дават за ползата на този, който ги получава, а за полза на Божия народ. Ако една харизма, една от тези дарби, служи вместо това за самоутвърждаване, тогава е съмнително, че имаме работа с автентична харизма или такава, вярно изживяна. Харизмите са специални милости, дадени на някои за доброто на много други. Те са нагласи, вдъхновения и вътрешни подтици, които се раждат в съвестта и опита на определени хора, които са призвани да се поставят в услуга на общността. По-специално, тези духовни дарби допринасят за светостта на Църквата и нейната мисия. Всички сме призовани да ги уважаваме в себе си и в другите, да ги приемаме като служещи на плодотворното присъствие и работа на Църквата. Свети Павел предупреждава: „Не угасвайте Светия Дух“ (1 Солунци 5:19). Нека не угасяваме Духа, който ни дава тези дарби, тези способности, тези много красиви добродетели, които карат Църквата да расте.

Какво е нашето отношение към даровете на Светия Дух? Наясно ли сме, че Божият Дух е свободен да ги даде на когото пожелае? Приемаме ли ги като духовна помощ, чрез която Господ поддържа вярата ни и укрепва мисията ни в света?

И стигаме до третия аспект на общението в светите неща, тоест общението в милосърдието, единството между нас, което създава милосърдието, любовта. Езичниците, като наблюдаваха ранните християни, казаха: как се обичат, как си желаят доброто! Те не се мразят, не говорят един срещу друг. Това е милосърдието, Божията любов, която Светият Дух влага в сърцата ни. Харизмите са важни в живота на християнската общност, но винаги са средство за растеж в милосърдието, в любовта, която Св. Павел поставя над харизмите (срв. 1 Кор. 13:1-13). Без любов всъщност и най-необикновените дарове са напразни; този човек лекува хората, той има тази сила, тази друга добродетел… но има ли любов и милосърдие в сърцето си? Ако го направи, тогава всичко е наред, но ако не го направи, той не е служител на Църквата. Без любов никакъв дар или харизма не може да служи на Църквата, защото там, където няма любов, има празнота, която се изпълва с егоизъм. И се питам: ако всички бяхме егоисти, щяхме ли да живеем в общение и мир? Не, не е възможно, затова е необходимо любовта да ни обединява. Нашият най-малък жест на любов е от полза за всички! Следователно да живеем единството в Църквата и общението в милосърдието означава не да търсим собствените си интереси, а да споделяме страданието и радостта на своите братя (вж. 1 Коринтяни 12:26), готови да понесем тежестта на най-бедните и най-слабите . Тази братска солидарност не е фигура на речта, поговорка, а неразделна част от общението между християните. Ако го живеем, ние сме знак за света, „тайнството“ на Божията любов. Това сме един за друг и това сме за всички! Не е просто дребна любов, която можем да предложим един на друг, но нещо много по-дълбоко: това е общение, което ни прави способни да влезем в радостта и скръбта на другите и да ги направим искрено наши.

Често сме твърде сухи, безразлични и откъснати и вместо да предаваме братство, ние предаваме лош нрав, студенина и егоизъм. А с лош нрав, студенина и егоизъм Църквата не може да расте; Църквата расте само чрез любовта, която идва от Светия Дух. Господ ни кани да се отворим за общение с Него, в Тайнствата, в харизмите и в милосърдието, за да живеем достойно нашето християнско призвание!

А сега нека ви помоля за акт на благотворителност: спокойно, това не е събиране! Преди да отида на площада, отидох при едно момиченце на година и половина, което е тежко болно. Баща й и майка й се молят и молят Господ да излекува това красиво момиченце. Тя се казва Ноеми. Бедният мъник се усмихваше! Нека извършим акт на любов. Ние не я познаваме, но тя е кръстено дете, тя е една от нас, тя е християнка. Нека извършим акт на любов към нея и в мълчание да помолим Господ за помощта му в този момент и да й даде здраве. Нека отделим минута мълчание и след това ще се помолим „Аве Мария“. А сега всички заедно да се помолим на Богородица за здравето на Ноеми. Здравей Мария… Благодаря ти за този акт на благотворителност.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 6 ноември 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.