Разкази от сестра Терезита

Не съм за продан

имало едно време…

Не съм за продан

    

Двама млади родители влезли в най-хубавия магазин за играчки в града, в който живеели. Мъжът и жената дълго гледали шарените играчки, наредени на многобройни рафтове, закачени на тавана, приятно разхвърлени по терасите. Имало кукли, които плачели и се смеели, електронни играчки, както и миниатюрни кухни за печене на торти и пици.

Те не можели да вземат решение, какво да изберат. До тях се приближила мила продавачка.

-Вижте! – започнала да обяснява жената. 

-Ние имаме малко момиченце, но сме по цял ден извън дома, а понякога се налага да отсъстваме и вечер. Тя рядко се смее!- продължил разказа мъжът.

-Бихме искали да й купим нещо, което ще я направи щастлива! – казала пак жената; даже и когато нас ни няма, нещо, което ще я зарадва когато е сама.

-Съжалявам! – усмихнала се мило продавачката.

-Ние не продаваме родители.

 

Да се решиш да имаш дете означава да поемеш с него най-големия дълг, който човешкият мозък може да си представи. Всички малки идват при нас с една покана за живот и ни казват:

-Повика ме. Тук съм. Какво ще ми дадеш?

Оттук започва всяко възпитателно действие, към вечния живот.