Разкази от сестра Терезита

Не направих нищо

имало едно време…

Не направих нищо

       

            Един човек умрял и според него трябвало да отиде в рая, и почукал на вратата на Свети Петър.

            Свети Петър казaл:

            – Сигурен ли си, че заслужаваш рая?

            Човекът отговорил:

            – Не съм направил нищо лошо на никого. Не откраднах никога. Не убих никого. Не клеветих никого. Винаги се занимавах само с моите неща.

            – Добре, казал, Свети Петър, сега трябва да ми отговориш на няколко въпроса:

            – Когато виждаше двама души да спорят, ти какво направи?

            – Нищо! Не се намесвах.

            – Когато виждаше, да умират хора от глад, ти какво направи?

            – Какво можех да направя при такава нужда?

            – Когато гледаше несправедливостта в света, какво си мислеше?

            – Нищо. Не можех, да разреша тези проблеми.

Свети Петър продължил с въпросите си и човекът продължил, да отговаря:

             – Нищо. Не направих, нищо.

Накрая Свети Петър казал:

            – Свободното място в ада е твое, защото можеше да направиш добро, но не го направи. Не беше готов, да бъдеш въвлечен в нещо. В твоя живот си бил винаги наблюдател. Сега нищо не  заслужаваш . Иди си на твоето място, мястото ти е в ада.