Генерални Аудиенции

Неразделни обединителни и прокреативни цели в съпружеския акт

11 юли 1984 – Папа Йоан Павел II

Неразделни обединителни и прокреативни цели в съпружеския акт

 

  1. Извършените досега разсъждения върху човешката любов в божествения план биха останали донякъде непълни, ако не се опитаме да видим конкретното им приложение в контекста на брачния и семейния морал. Искаме да направим тази по-нататъшна стъпка, която ще ни доведе до края на нашето вече дълго пътуване, въз основа на важно изявление на неотдавнашния магистерий: енцикликата Humanae vitae, която папа Павел VI публикува през юли 1968 г. Ще препрочетем този важен документ в светлината на резултатите, до които стигнахме чрез изследване на първоначалния божествен план и думите на Христос, които се отнасят до него.

  2. „Църквата учи, че всеки брачен акт трябва да остане отворен за предаване на живот… Тази доктрина, многократно излагана от магистериума, се основава на неразривната връзка, която Бог желае и която човек не може да наруши по собствена инициатива, между двете значения на брачния акт: обединителното значение и прокреативното значение“ (Humanae Vitae, 11-12).

  3. Разсъжденията, които ще направя, ще се отнасят по-специално до пасажа от енцикликата, който се занимава с „двете значения на брачния акт“ и тяхната „неразривна връзка“. Нямам намерение да представям коментар върху цялата енциклика, а по-скоро да илюстрирам и изследвам един пасаж по-задълбочено. От гледна точка на моралната доктрина, съдържаща се в цитирания документ, този пасаж има централно значение. В същото време това е пасаж, който тясно се свързва с предишните ни размишления върху брака в измерението на знака (тайнството).

Тъй като – както беше споменато – това е централен пасаж от енцикликата, очевидно е, че той е вмъкнат много дълбоко в цялата й структура: следователно нейният анализ трябва да ни ориентира към различните компоненти на тази структура, дори ако намерението не е да коментираме целият текст.

  1. В размишленията върху знака на тайнството вече няколко пъти беше казано, че той се основава на „езика на тялото“, препрочитан в истината. Това е истина, потвърдена за първи път в началото на брака, когато младоженците си обещават „винаги да бъдат верни. . . и да се обичат и почитат един друг през всичките дни на живота си”, те стават служители на брака като тайнство на Църквата.

Тогава това е истина, която, така да се каже, винаги се потвърждава. Всъщност мъжът и жената, живеещи в брак „до смъртта“, непрекъснато преподнасят в известен смисъл този знак, който са поставили – чрез литургията на тайнството – в деня на сватбата си.

Цитираните по-горе думи от енцикликата на папа Павел VI се отнасят до онзи момент от общия живот на съпрузите, в който двамата, обединявайки се в съпружеския акт, стават, според библейския израз, „една плът“ (Бит. 2, 24). . Точно в такъв момент, толкова богат на значение, също е особено важно да препрочитаме истината на „езика на тялото“. Това четене се превръща в задължително условие за действие в истината, тоест за поведение в съответствие с моралните ценности и норми.

  1. Енцикликата не само припомня тази норма, но и се опитва да й даде адекватна основа. За да се изясни допълнително тази „неразривна връзка, която Бог искаше. . . между двете значения на брачния акт“, пише Павел VI в следното изречение: „. . . поради своята интимна структура, съпружеският акт, макар и дълбоко да обединява съпрузите, ги прави подходящи за генериране на нови животи, според законите, вписани в самото същество на мъжа и жената” (Humanae Vitae, 12).

Забелязваме, че в предишното изречение току-що цитираният текст се занимава преди всичко със „смисъла“, а в следващото изречение – с „интимната структура“ (т.е. естеството) на брачната връзка. Дефинирайки тази „интимна структура“, текстът се отнася „към законите, вписани в самото същество на мъжа и жената“.

Особено показателен е преходът от изречението, което изразява моралната норма, към изречението, което я обяснява и мотивира. Енцикликата ни кара да търсим основата на нормата, която определя морала на действията на мъжа и жената в брачния акт, в природата на самия акт и още по-дълбоко в природата на самите субекти, които действат.

  1. По този начин „интимната структура“ (т.е. естеството) на брачния акт представлява необходимата основа за адекватен прочит и откриване на значенията, които трябва да пренесат в съвестта и решенията на действащите лица, а също и основата на необходимо да се установи адекватната връзка на тези значения, тоест тяхната неразделимост. Защото в същото време „брачният акт дълбоко обединява съпрузите. . . и ги прави подходящи за генериране на нови животи“, и двете неща се случват „поради интимната си структура“, следва, че човешката личност (със специфичната необходимост на разума, логическата необходимост) „трябва“ да чете едновременно „двете“ значения на брачния акт“, а също и „неразривната връзка между двете значения на брачния акт“.

Това, което е включено тук, не е нищо друго освен разчитане на „езика на тялото“ в истината, както беше казано няколко пъти в предишни библейски анализи. Моралната норма, постоянно проповядвана от Църквата в тази област, запомнена и препотвърдена от Павел VI в неговата енциклика, възниква от четенето на „езика на тялото“ в истината.

Тук имаме работа с истината, първо в онтологично измерение („интимна структура“), а след това – следователно – в субективно и психологическо измерение („смисъл“). В текста на енцикликата се подчертава, че в случая става въпрос за норма на естественото право.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 11 юли 1984 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.