Генерални Аудиенции

Нека да познаем по-добре Църквата

15 април 1964 – Папа Павел VI

Нека да познаем по-добре Църквата

 

Възлюбени синове и дъщери!

Скъпи, имаме да ви попитаме нещо. Вие сте християни, вие сте Наши братя и деца в Христос, вие принадлежите към светата Църква; следователно не можете да бъдете чужди на Нашите чувства и Нашите желания. Наистина бихме искали да мислим, че не сте безчувствени към Нашите нужди, към Нашите болки. Добри и интелигентни, каквито сте, скъпи синове и дъщери, можете добре да си представите какви мисли, какви страхове, какви отговорности, какви тегоби, какви страдания тежат върху сърцето на папата. Не бихте ли искали да ни донесете малко помощ и малко утеха? Ние смятаме, че да; искате да изпълните нашите искания; и вече попитайте в сърцето си: какво иска папата от нас?

Какво искаме от вас? Заповядайте. Преди всичко искаме да ни разберете. Казвайки ти, казваме всички. Казвайки Ние, казваме Църквата. Църквата трябва да бъде разбрана от всички, да бъде опозната по-добре и по-дълбоко в нейната истинска същност, в нейното сърце, в нейната мисия, в нейната тайна. Бихте могли да кажете: «Ние вече познаваме Църквата и то добре; ние сме образовани, знаем много неща“. Е, чуйте Нашето желание; опитайте се да опознаете Църквата по-съвършено, по-отблизо. Тогава вие ще имате по-голямо снизхождение към неговото човешко лице, ние ще имаме по-голям ентусиазъм към неговото свръхчовешко лице. Ще ви кажем заедно със Свети Павел, че Нашият стремеж е „вашата привързаност (към Църквата) да расте все повече и повече, в знание и във всяко усъвършенстване на духовната чувствителност“ (Фил. 1, 9). И ние също ще ви кажем, че едно от Нашите най-остри и най-чести страдания е да видим колко много изоставят Църквата, колко я критикуват, колко я обиждат, именно поради лесно неразбиране, грубо в някои, повърхностно в мнозина, странно дори в доста християни и католици, които често нямат други мисли за Църквата освен недоверие, критика и обвинения, и й носят много трудности и болки с необяснима лекота.

Опитайте се, казахме ви, да разберете Църквата. Това ще улесни изпълнението на друго Наше желание: да останем верни. Скъпи деца, ние ви казваме от сърце: Църквата има нужда от вашата вярност, от вашето постоянство, от вашата сила на духа. Вижте колко днес, именно защото не разбират и не вярват, отиват далеч, напускат и може би предават Църквата. Неутешителните думи на Исус идват на устните ни, след речта в Капернаум, изоставен от своите слушатели, за които предишния ден той умножи хлябовете и остана сам с малката група ученици: «Искате ли да да напуснеш също? » (Йо. 6, 68). Молим те винаги да правиш твой отговорът, който Петър провъзгласи за всички по този повод: «Господи, при кого да отидем? Само Ти имаш думите на вечния живот” (Йо. 6, 69). Горе-долу. Днес не е достатъчна формална, чисто традиционна и конвенционална лоялност, лоялност, може би подкрепена от собствения вкус или мнението на другите; необходима е убедена, силна, смела, безстрашна лоялност.

И така членството в Църквата се превръща в любов.

Трябва да обичаме Църквата. Как Господ я възлюби, до степен да даде живота Си за нея: «Christus dilexit Ecclesiam et se ipsum tradidit pro ea» (Еф. 5, 25). Трябва да обичаме Църквата: това искаме от вас, скъпи деца: любов към светата католическа църква. Да обичаш означава да се молиш: моли се за Църквата. Да обичаш означава да бъдеш единен: да останеш единен с Църквата. Да обичаш означава да работиш: да работиш за доброто на Църквата.

Можем ли да се надяваме, че ще отговаряте със сърцето и работата си на тези Наши желания? Да, надяваме се. И затова се надяваме, че тази Аудиенция ще бъде източник на голяма утеха за Нас и на голяма заслуга за вас. И в това доверие ние ви даваме цялата си апостолска благословия.

 

Папа Павел VI

Генерална аудиенция

Базилика Свети Петър, сряда, 15 април 1964 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.