Генерални Аудиенции

Незаконност на абортите, контрацептивите и директната стерилизация

8 август 1984 – Папа Йоан Павел II

Незаконност на абортите, контрацептивите и директната стерилизация

 

  1. По-рано казахме, че принципът на брачния морал, преподаван от Църквата (Втори Ватикански събор, Павел VI), е критерият за вярност към божествения план.

В съответствие с този принцип енцикликата Humanae Vitae строго разграничава това, което представлява морално непозволеният начин за регулиране на раждаемостта или, по-точно, за регулиране на плодовитостта, и морално правилния.

На първо място, „директното прекъсване на вече започналия генеративен процес“ („аборт“) е морално незаконно (пак там, 14), „директната стерилизация“ и „всяко действие, което или в очакване на брачния акт, или в неговото завършване или в развитието на естествени последствия, то има за цел, като цел или като средство, да направи възпроизвеждането невъзможно“ (пак там, 14), следователно, всички противозачатъчни средства. Въпреки това „прибягването до безплодни периоди“ е морално допустимо (пак там, 16): „Следователно, ако има сериозни причини за прекъсване на ражданията, произтичащи или от физическите или психологически състояния на съпрузите, или от външни обстоятелства, Църквата учи че тогава е допустимо да се вземат предвид естествените ритми, присъщи на генеративните функции за използване на брака само в периоди на безплодие и по този начин да се регулира раждаемостта, без да се нарушават моралните принципи. . .” (пак там, 16).

  1. Енцикликата специално подчертава, че „има съществена разлика между двата случая“ и това е разлика от етичен характер: „В първия случай съпрузите законно се възползват от естествено разположение; в другия случай те възпрепятстват развитието на естествените процеси” (Паули VI, Humanae Vitae, 16).

Две действия произтичат от това с различни, дори противоположни, етични квалификации: естественото регулиране на плодовитостта е морално правилно, контрацепцията не е морално правилно. Тази съществена разлика между двете действия (начини на действие) се отнася до тяхната присъща етична квалификация, въпреки че моят предшественик Павел VI заявява, че „и в двата случая съпрузите са съгласни в положителната воля да избягват потомство по правдоподобни причини“ и дори пише: „ търсейки сигурността, която няма да дойде” (пак там, 16). С тези думи документът признава, че въпреки че дори тези, които използват контрацептивни практики, могат да бъдат вдъхновени от „правдоподобни причини“, това не променя моралната квалификация, която се основава на самата структура на съпружеския акт като такъв.

  1. В този момент може да се отбележи, че съпрузите, които прибягват до естественото регулиране на плодовитостта, може да нямат валидните причини, споменати по-горе: това обаче представлява отделен етичен проблем, когато е моралното чувство на „отговорно бащинство и майчинство“.

Ако приемем, че причините за решението да не се прави потомство са морално правилни, моралният проблем как да се постъпи в такъв случай остава и това се изразява в акт, който – според доктрината на Църквата, предадена в енцикликата – има своя собствена присъща морална квалификация положителна или отрицателна. Първата, положителна, съответства на „естествената“ регулация на плодовитостта; вторият, отрицателен, съответства на „изкуствена контрацепция“.

  1. Целият предишен аргумент е обобщен в изложението на доктрината, съдържаща се в Humanae Vitae, подчертавайки нейния нормативен и пастирски характер. В нормативното измерение става дума за конкретизиране и изясняване на моралните принципи на действие; в пасторалното измерение става въпрос преди всичко за илюстриране на възможността да се действа според тези принципи („възможност за спазване на божествения закон“: Humanae Vitae, 20).

Трябва да се съсредоточим върху тълкуването на съдържанието на енцикликата. За тази цел е необходимо да се види това съдържание, тази нормативно-пастирска цялост в светлината на богословието на тялото, както излиза от анализа на библейските текстове.

  1. Теологията на тялото не е толкова теория, а по-скоро специфична, евангелска, християнска педагогика на тялото. Това произтича от характера на Библията и преди всичко от Евангелието, което, като спасително послание, разкрива кое е истинското благо на човека, за да моделира – според мярката на това добро – живота на земята в перспективата на надеждата на бъдещия свят.

Енцикликата Humanae Vitae, следваща тази линия, отговаря на въпроса за истинското добро на човека като личност, като мъж и жена; за това какво съответства на достойнството на мъжа и жената, когато става дума за важния проблем за предаването на живота в брачното съжителство.

Ще посветим допълнителни размисли на този проблем.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 8 август 1984 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.