Посред нощ над града Тайки, се извила страшна буря. Вода и град валяли яростно. Гърмежите и мълните не оставяли никого да спи. В призори се чул един от най-силните гърмежи, който накарал стъклата да потреперят. После, изведнъж, настъпила голяма тишина. Изглеждало, че бурята щяла да спре скоро.
На следващата сутрин, когато всички излезнали на улиците, никой не можал да повярва, защото небето било разкъсано. Над града Тайки нямало повече небе. Този голям гръм го разкъсал, цял град бил покрит от една голяма черна дупка.
Новината обиколила света. Много хора отишли да видят това странно събитие. Понеже нямало небе, слънцето заобикаляло в кръг, за да мине от там. Нямало облаци, нямало птици, които да летят. От Тайки не се виждали повече ни луната, ни звездите.
Жителите останали много смутени, защото живеели в един град без небе. Никой не знаел какво да направи, за да го върне? Докато един ден надеждата се върнала във всички.
В онази дупка започнала да блести една жълтичка звезда. Всички я посрещнали с голям ентусиазъм, така че и дали име, Надежда.
На следващия ден се случило същото нещо. Появила се още една малка червена звездичка. Всички започнали да се чувстват изпълнени с радост, и тогава я нарекли, Радост. Малко по малко, онази черна дупка се изпълнила със звезди.
Никой не можел да разбере, защо се появяват новите звезди? Това била една тайна. Обаче било сигурно, че се раждала една нова звезда всеки път, когато някой направил нещо добро на някого.
В началото те не го видяли, не го забелязали, но после го открили, и така намерили начин, да възвърнат загубеното си небе. От този момент, всички си разменяли добри жестове.
Когато едно дете помогнало на майка си, да приготви масата, появявила се една звезда. Когато двама човека се помирили, появила се още една нова звезда. Когато един разделил с друг това което имал, появявала се звездата. По този начин броят на звездите бил необикновен. Били много, много, толкова, че вече не се побирали в тази черна дупка. Когато тя се изпълнила със звезди, се видял голям блясък и после над града се появило едно синьо и светло небе. Черната дупка била изчезнала.
Градът Тайки получил едно ново небе. Слънцето се върнало да блести там горе, облаците и птиците се върнали, да се носят отново в небесата.
Всички жители въздъхнали с облекчение и празнували събитието с голяма радост. Хубавата вест се известявала по целия свят. И Тайки спрял да бъде познат като град без небе, за да бъде познат като град, който имал небе и е на Земята.
По какъв начин обитателите от Тайки успели, да имат ново небе?
Как ще започнеш ти, да създаваш небето над Земята и по-точно над Русе?.
Помисли!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Небето над Тайки
Посред нощ над града Тайки, се извила страшна буря. Вода и град валяли яростно. Гърмежите и мълните не оставяли никого да спи. В призори се чул един от най-силните гърмежи, който накарал стъклата да потреперят. После, изведнъж, настъпила голяма тишина. Изглеждало, че бурята щяла да спре скоро.
На следващата сутрин, когато всички излезнали на улиците, никой не можал да повярва, защото небето било разкъсано. Над града Тайки нямало повече небе. Този голям гръм го разкъсал, цял град бил покрит от една голяма черна дупка.
Новината обиколила света. Много хора отишли да видят това странно събитие. Понеже нямало небе, слънцето заобикаляло в кръг, за да мине от там. Нямало облаци, нямало птици, които да летят. От Тайки не се виждали повече ни луната, ни звездите.
Жителите останали много смутени, защото живеели в един град без небе. Никой не знаел какво да направи, за да го върне? Докато един ден надеждата се върнала във всички.
В онази дупка започнала да блести една жълтичка звезда. Всички я посрещнали с голям ентусиазъм, така че и дали име, Надежда.
На следващия ден се случило същото нещо. Появила се още една малка червена звездичка. Всички започнали да се чувстват изпълнени с радост, и тогава я нарекли, Радост. Малко по малко, онази черна дупка се изпълнила със звезди.
Никой не можел да разбере, защо се появяват новите звезди? Това била една тайна. Обаче било сигурно, че се раждала една нова звезда всеки път, когато някой направил нещо добро на някого.
В началото те не го видяли, не го забелязали, но после го открили, и така намерили начин, да възвърнат загубеното си небе. От този момент, всички си разменяли добри жестове.
Когато едно дете помогнало на майка си, да приготви масата, появявила се една звезда. Когато двама човека се помирили, появила се още една нова звезда. Когато един разделил с друг това което имал, появявала се звездата. По този начин броят на звездите бил необикновен. Били много, много, толкова, че вече не се побирали в тази черна дупка. Когато тя се изпълнила със звезди, се видял голям блясък и после над града се появило едно синьо и светло небе. Черната дупка била изчезнала.
Градът Тайки получил едно ново небе. Слънцето се върнало да блести там горе, облаците и птиците се върнали, да се носят отново в небесата.
Всички жители въздъхнали с облекчение и празнували събитието с голяма радост. Хубавата вест се известявала по целия свят. И Тайки спрял да бъде познат като град без небе, за да бъде познат като град, който имал небе и е на Земята.
По какъв начин обитателите от Тайки успели, да имат ново небе?
Как ще започнеш ти, да създаваш небето над Земята и по-точно над Русе?.
Помисли!