Разкази от сестра Терезита

На празника на сътворението

имало едно време…

На празника на сътворението

 

На седмия ден, завършило сътворението и Бог обяснил, че това е неговият празник.

Всички създания, нови – новенички, започнали да правят най-хубавото нещо, което можели да направят, за да го подарят на Бога.

Катеричките носели орехи и лешници; зайците моркови и сладки корени; овцете мека и топла вълна; кравите прясно мляко богато с каймак.

Милиарди ангели се подготвили в кръг, пеейки небесна серенада.

Човекът чакал неговия ред и бил много загрижен.

-Какво мога да дам аз? Цветята имат аромат, пчелите имат мед, дори слоновете се явиха да направят душ на Бога с техните хоботи, за да го освежат.

Човекът бил застанал в края на редицата и продължавал да си блъска главата. Всичките създания дефилирали пред Бога и подарявали, дори създания като, охлювът, костенурката и ленивата мечка. Човекът бил обзет от паника. Дошъл неговият ред. Тогава човекът направил това, което никое създание нямало смелостта да направи.

Затичал се той към Бога, паднал на колене, прегърнал го и му казал:

-Обичам те много.

Лицето на Бог се осветило. Всички създания разбрали, че човекът направил на Бога най-хубавия подарък и откликнали с едно всеобщо:

-Аллелуя.

 

С каква цел Бог ни е създал?

Бог ни е създал, за да го познаем, за да го обичаме и за да му служим в този живот, и за да се радваме после в другия, тоест в рая.

-Остави да Те обичам, Боже мой. Какво има в небето, какво има на земята, с изключение на Теб?

-Ти, Бог на моето сърце и дял на вечността, остави ме, да се хвана за теб. Да бъдеш винаги с мен, и ако трябва да бъда принуден да те оставя, ти, Боже мой, не ме оставяй.