Много отдавна имаше един човек, който от дълго време търсеше тайната на живота.
Един ден, един мъдър отшелник му показа кладенец, който притежаваше този отговор, който човекът така трескаво търсеше.
Човекът се затича към кладенеца и попита:
-Съществува ли тайна на живота?
От дълбочината на кладенеца отекна отговорът:
-Иди на кръстопътя на селото; там ще намериш това, което търсиш.
Изпълнен с надежда, човекът се подчини, но на посоченото място намери само три магазина: в единия се продаваха метални жици, в другия – дърво и в третия – части от метал. Нищо на това място не показваше, как да се разкрие тайната на живота.
Разочарован, човекът се върна до кладенеца, за да поиска някакво обяснение.
Кладенецът му отговори:
– Ще разбереш в бъдеще.
Човекът запротестира, но ехото на неговите протести бе единственият отговор, който получи. Вярвайки, че е бил измамен, човекът тръгна отново на пътешествие.
С течение на времето споменът за това преживяване изчезна, докато в една нощ, когато вървеше облян от светлината на луната, стонът на една цитра, източен музикален инструмент, привлече неговото внимание.
Това беше една чудна музика, изсвирена с голямо майсторство и вдъхновение.
Очарован човекът се обърна към музиканта и видя неговите ръце, които свиреха, човекът видя цитрата и извика от радост, защото беше разбрал. Цитрата беше направена с метални струни, с парчета от метал и дърво като онези които беше видял в трите магазина на кръстопътя на селото и които не беше оценил правилно.
Ти си тази „цитра“, твоят живот е едно пътуване. Напредваш стъпка по стъпка, и ако всяка крачка е магическа, ще бъде такъв и твоят живот. Не оставяй да ти се изплъзне нищо.
Не гледай отвисоко другите. Гледай ги открито. Не изхвърляй нищо: усещания, желания, вълнения, планове, случайности…
Един ден ще откриеш колко са били значими и незаменими. Всеки ден ще научаваш нещо ново за себе си и за другите.
Всеки ден ще търсиш да осъзнаеш хубавите неща, които са в нашия свят. И не разрешавай, да те убедят в противното.
Погледни цветята. Погледни птиците. Послушай бриза. И сподели всичко с другите.
Тогава ще бъдеш „цитра“.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
На кръстопътя на селото
Много отдавна имаше един човек, който от дълго време търсеше тайната на живота.
Един ден, един мъдър отшелник му показа кладенец, който притежаваше този отговор, който човекът така трескаво търсеше.
Човекът се затича към кладенеца и попита:
-Съществува ли тайна на живота?
От дълбочината на кладенеца отекна отговорът:
-Иди на кръстопътя на селото; там ще намериш това, което търсиш.
Изпълнен с надежда, човекът се подчини, но на посоченото място намери само три магазина: в единия се продаваха метални жици, в другия – дърво и в третия – части от метал. Нищо на това място не показваше, как да се разкрие тайната на живота.
Разочарован, човекът се върна до кладенеца, за да поиска някакво обяснение.
Кладенецът му отговори:
– Ще разбереш в бъдеще.
Човекът запротестира, но ехото на неговите протести бе единственият отговор, който получи. Вярвайки, че е бил измамен, човекът тръгна отново на пътешествие.
С течение на времето споменът за това преживяване изчезна, докато в една нощ, когато вървеше облян от светлината на луната, стонът на една цитра, източен музикален инструмент, привлече неговото внимание.
Това беше една чудна музика, изсвирена с голямо майсторство и вдъхновение.
Очарован човекът се обърна към музиканта и видя неговите ръце, които свиреха, човекът видя цитрата и извика от радост, защото беше разбрал. Цитрата беше направена с метални струни, с парчета от метал и дърво като онези които беше видял в трите магазина на кръстопътя на селото и които не беше оценил правилно.
Ти си тази „цитра“, твоят живот е едно пътуване. Напредваш стъпка по стъпка, и ако всяка крачка е магическа, ще бъде такъв и твоят живот. Не оставяй да ти се изплъзне нищо.
Не гледай отвисоко другите. Гледай ги открито. Не изхвърляй нищо: усещания, желания, вълнения, планове, случайности…
Един ден ще откриеш колко са били значими и незаменими. Всеки ден ще научаваш нещо ново за себе си и за другите.
Всеки ден ще търсиш да осъзнаеш хубавите неща, които са в нашия свят. И не разрешавай, да те убедят в противното.
Погледни цветята. Погледни птиците. Послушай бриза. И сподели всичко с другите.
Тогава ще бъдеш „цитра“.