Генерални Аудиенции

Нахрани гладния, напои жадния

19 октомври 2016 – Папа Франциск

Нахрани гладния, напои жадния

 

Братя и сестри, добро утро!

Едно от последствията от това, което наричаме „благополучие“, е, че кара хората да се затварят в себе си и да стават безчувствени към нуждите на другите. Прави всичко, за да ги измами, представяйки идеали за ефимерен живот, които по-късно изчезват след няколко години, сякаш животът ни е мода, която следваме и променяме през всеки сезон. Това не е така. Реалността трябва да се приеме и да се справим с нея такава, каквато е, и често сме принудени да се сблъскваме със ситуации на спешна нужда. Именно поради тази причина сред делата на милосърдието има напомнянето за глада и жаждата: да се даде храна на гладните – днес има много – и да се даде вода на жадните. Колко често медиите ни разказват за хора, които страдат от липса на храна и вода, със сериозни последици, особено за децата.

Изправени пред определени новини и особено определени изображения, общественото мнение се трогва и от време на време започват кампании за солидарност. Правят се щедри дарения и по този начин човек може да допринесе за облекчаване на страданието на мнозина. Тази форма на благотворителност е важна, но може би не ни включва директно. Когато, докато вървим по улицата, пресечем пътя на човек в нужда или на беден, който проси на входа на дома ни, е много различно, защото те вече не са образ; участваме лично. Вече няма дистанция между мен и него или нея и се чувствам ангажиран. Абстрактният зов на бедността не достига до нас, но ни кара да се замислим и ни кара да я осъдим; обаче, когато видим бедност в плътта на мъж, жена, дете, тази молба достига до нас!

И затова придобиваме навика да избягваме нуждаещите се, да не се доближаваме до тях, маскирайки донякъде реалността на нуждаещите се, следвайки сегашната тенденция да се пазим от тях. Вече няма никакво разстояние между мен и горкия човек, когато се натъкна на него. В тези случаи каква е моята реакция? Да гледам другаде и да минавам? Или спирам да говоря с него и да се интересувам от положението му? И ако го направя, няма да е без някой да каже: „Това е лудост, защо да говориш на беден човек!“. Виждам ли дали мога да приветствам този човек по някакъв начин или се опитвам да се измъкна от него възможно най-скоро? Но може би той иска само това, което е необходимо: нещо за ядене и пиене. Нека помислим за момент: колко често рецитираме „Отче наш“, но не обръщаме особено внимание на тези думи: „Насъщния хляб дай ни днес“?

В Библията един псалм казва, че Бог е „този, който дава храна на всяка плът“ (136[135]:25). Преживяването на глада е тежко. Тези, които са преживели война или глад, знаят за това. Това преживяване обаче се повтаря всеки ден и съществува заедно с изобилието и отпадъците. Винаги актуални са думите на Апостол Яков: „Каква полза, братя мои, ако някой каже, че има вяра, а няма дела? Може ли вярата му да го спаси? Ако брат или сестра са зле облечени и нямат ежедневна храна и някой от вас им каже: „Вървете с мир, стоплете се и се наситете“, без да им даде необходимите неща за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (2:14-17), защото е неспособна да върши дела, да върши милосърдие, да върши любов. Винаги има някой, който е гладен или жаден и който има нужда от мен. Не мога да делегирам това на друг. Този беден човек има нужда от мен, моята помощ, моята дума, моята ангажираност. Всички сме замесени в това.

Съществува и учението от онази страница в Евангелието, в която Исус, виждайки многото хора, които го следваха, попита учениците си: „Как да купим хляб, за да ядат тези хора?“ (Йоан 6:5). Учениците му отговориха: „Невъзможно е. По-добре ще е да ги изпратите…”. Вместо това Исус им казва: „Не. Ти им даваш да ядат” (срв. Мат. 14:16). Той взе малкото хлябове и риби, които имаха със себе си, и ги благослови, разчупи ги и ги раздаде на всички. Това е много важен урок за нас. Казва ни, че малкото, което имаме, ако го поверим в Божиите ръце и го споделим с Него с вяра, се превръща в преизобилно богатство.

В своята енциклика Caritas in Veritate Бенедикт XVI потвърждава: „Нахрани гладните е етичен императив за универсалната Църква… Правото на храна, както правото на вода, има важно място в преследването на други права. .. Следователно е необходимо да се култивира обществено съзнание, което счита храната и достъпа до вода за универсални права на всички човешки същества, без разлика или дискриминация” (№ 27). Нека не забравяме думите на Исус: „Аз съм хлябът на живота” (Йоан 6:35) и „Ако е някой жаден, нека дойде при Мене” (Йоан 7:37).

Тези думи са провокация за всички нас вярващите, провокация да признаем, че чрез даването на храна на гладния и вода на жадния минава връзката ни с Бога. Бог, който се разкри в Исус, Неговото милостиво лице.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 19 октомври 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.