Генерални Аудиенции

Научете се от мен (вж. Матей 11:28-30)

14 септември 2016 – Папа Франциск

Научете се от мен (вж. Матей 11:28-30)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

По време на този юбилей сме размишлявали много пъти върху факта, че Исус се изразява с уникална нежност, знак за Божието присъствие и доброта. Днес ще спрем върху един вълнуващ Евангелски пасаж (вж. Матей 11:28-30), в който Исус казва: „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя… научете се от Мене ; защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (ст. 28-29). Поканата на Господ е изненадваща: Той призовава да Го следват хора, които са смирени и обременени от труден живот; Той призовава да Го следват хората, които имат много нужди, и им обещава, че в Него ще намерят почивка и облекчение. Поканата е отправена в повелителна форма: „Елате при мен“, „вземете моето иго“ и „научете се от мен“. Само ако можеха да кажат това всички световни лидери! Нека се опитаме да разберем значението на тези изрази.

Първият императив е „Ела при мен“. Обръщайки се към тези, които са уморени и угнетени, Исус се представя като Слугата на Господа, описан в Книгата на Пророк Исая. Пасажът от Исая гласи: „Господ ми даде език на ученик, за да знам как да подкрепям уморения с дума“ (срв. 50:4). Сред уморените от живота Евангелието често включва и бедните (срв. Мат. 11:5) и малките (ср. Мат. 18:6). Това означава тези, които не могат да разчитат на собствените си средства, нито на важни приятелства. Те могат да се доверят само на Бог. Осъзнавайки своето смирено и окаяно състояние, те знаят, че разчитат на милостта на Господа, очаквайки от Него единствената възможна помощ. Най-накрая в поканата на Исус те намират отговора, който са чакали. Ставайки негови ученици, те получават обещанието да намерят почивка за целия си живот. Това е обещание, което в края на Евангелието е разширено към всички народи: „Идете, прочее, казва Исус на Апостолите, „и научете всички народи“ (Матей 28:19). Приемайки поканата да отпразнуват тази година на благодатта на Юбилея, поклонниците по целия свят преминават през Вратата на милостта, отворена в катедрали и светилища, в толкова много църкви по света, в болници, в затвори. Защо минават през тази Врата на милостта? Да намериш Исус, да намериш приятелството на Исус, да намериш почивката, която само Исус дава.

Това пътуване изразява обръщането във вярата на всеки ученик, който следва Исус. Обръщането винаги се състои в откриването на Господната милост. Тя е безкрайна и неизчерпаема: огромна е милостта Господня! Така, преминавайки през Светата врата, ние изповядваме, „че любовта присъства в света и че тази любов е по-могъща от всякакъв вид зло, в което са въвлечени отделни хора, човечеството или светът“ (Йоан Павел II, Енциклика Dives in Misericordia, n. 7).

Вторият императив гласи: „Вземете моето иго“. В контекста на Завета библейската традиция използва образа на игото, за да посочи тясната връзка, която свързва хората с Бог и, като резултат, подчинението на неговата воля, изразена в Закона. Дискутирайки с книжниците и учителите на Закона, Исус налага върху учениците Си своето иго, в което Законът се изпълнява. Той иска да ги научи, че ще открият Божията воля чрез Него лично: чрез Исус, а не чрез студените закони и предписания, които самият Исус осъжда. Просто прочетете глава 23 от Матей! Той е в центъра на техните взаимоотношения с Бога, Той е в сърцето на отношенията между учениците и се поставя като опорна точка в живота на всеки един. Така, приемайки „игото на Исус“, всеки ученик влиза в общение с Него и участва в тайната на Неговия Кръст и в Неговото предназначение за спасение.

Следва третият императив: „Учете се от мен“. Исус предлага на своите ученици пътуване на познанието и подражанието. Исус не е строг господар, който налага на другите тежести, които Той не носи: това беше обвинението, което Той насочи към учителите на Закона. Той се обръща към смирените, към малките, към бедните, към нуждаещите се, защото Той направи себе си малък и смирен. Той разбира бедните и страдащите, защото самият Той е беден и изпитан от болка. За да спаси човечеството, Исус не пое по лесен път; напротив, пътуването му беше мъчително и трудно. Както припомня Писмото до филипяните: „той смири себе си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст” (2:8). Игото, което носят бедните и потиснатите, е същото иго, което Той носеше преди тях: поради тази причина игото е леко. Той пое върху плещите си болката и греховете на цялото човечество. Следователно за един ученик приемането на игото на Исус означава получаване на Неговото откровение и приемането му: в Него Божията милост поема бедността на човечеството, като по този начин дава възможност за спасение на всеки. Защо Исус може да каже тези неща? Защото Той стана всичко за всички, близо до всички, до най-бедните! Той беше пастир сред хората, сред бедните. Той работеше всеки ден с тях. Исус не беше принц. Лошо е за Църквата, когато пасторите стават принцове, отделени от народа, далеч от най-бедните: това не е духът на Исус. Исус смъмри тези пастири и Исус говори за тях на хората: „правете каквото казват, а не каквото те правят“.

Скъпи братя и сестри, и за нас има моменти на умора и разочарование. Затова нека помним тези думи на Господа, които ни дават толкова много утеха и ни позволяват да разберем дали поставяме енергията си в услуга на доброто. Наистина, понякога нашата умора е причинена от това, че се доверяваме на неща, които не са съществени, защото сме се дистанцирали от това, което наистина има значение в живота. Господ ни учи да не се страхуваме да Го следваме, защото надеждата, която възлагаме на Него, никога няма да ни разочарова. Така ние сме призовани да научим от Него какво означава да живеем с милост, за да бъдем инструменти на милостта. Живейте с милостта, за да бъдете инструменти на милостта: живейте с милостта и се чувствайте нуждаещи се от милостта на Исус и когато почувстваме нужда от прошка, от утеха, нека се научим да бъдем милостиви към другите. Задържането на погледа ни фиксиран върху Божия Син ни позволява да разберем колко далеч все още трябва да стигнем; но в същото време ни внушава радостта да знаем, че ходим с Него и никога не сме сами. Имайте смелост, значи, имайте смелост! Нека не бъдем ограбени от радостта да бъдем ученици на Господ. „Но, Отче, аз съм грешник, какво мога да направя?“ – „Оставете се да бъдете погледнати от Господ, отворете сърцето си, почувствайте Неговия поглед върху себе си, Неговата милост и сърцето ви ще се изпълни с радост, с радостта на прошката, ако се приближите да поискате прошка“. Нека не позволяваме да бъдем ограбени от надеждата да живеем този живот заедно с Него и със силата на Неговата утеха. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 14 септември 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.