Разкази от сестра Терезита

Напуканата цистерна

имало едно време…

Напуканата цистерна

    

Имало две цистерни, поставени на разстояние от няколко десетки метра. Гледали се и понякога разговаряли. Били много различни.

Първата цистерна била съвършена. Камъните, които я изграждали били солидни и добре съединени.  Нито една капка от ценната вода никога не била  изгубена по нейна вина.

Втората обаче, имала пукнатини, като рани, от които се спускали малки ручеи вода.

Първата, сурова и горделива поради съвършенството си, се откроявала с чистота си. Рядко някои насекоми или птици се осмелявали да се приближат.

Другата била покрита с разцъфнали храсти, камбанки и къпини, които утолявали жаждата си с водата, която излизала от нейните пукнатини.

Насекомите бръмчали постоянно около нея и птиците свивали гнездата си по ръба й. Не била съвършена, но се чувствала щастлива.

 

Живеем в един свят, в който съвършенството се обърква с усилието  да бъдем най-отгоре, първи, да бъдем в центъра, да станем нещо.

Единственото съвършенство е любовта. Онзи който живее с отворени ръце, обикновено, не прави кариера, но намира много хора, които да прегърне.