Един мъж и една жена се оженили късно и за тяхна, голяма радост и изненада, се сдобили със син. Отгледали го с голяма любов и с всевъзможни грижи, но поради това, че били много бедни го дали в училище, за да израстне духовно.
Връщайки се вкъщи момчето имало едно единствено желание : да се отблагодари по някакъв начин на своите родители.
-Какво мога да направя? – попитал ги той.
-Наистина, нещо хубаво за вас ?
-Най-скъпото нещо, което имаме, си ти, сине! – отговорили му възрастните. Но ако наистина искаш да ни направиш подарък, донеси ни малко вино. Не сме лакоми, но от години не сме пили нито глътка.
Но синът нямал пари.
Един ден, когато отивал в гората за дърва, докоснал с ръце водата, която падала от един водопад и отпил от нея. Имал чувството, че тя има вкус на най-чистото и сладко вино. Напълнил едно гърне, което носел със себе си и се върнал бързо вкъщи.
-Ето моят подарък – казал на родителите си – едно гърне пълно с вино за вас.
Родителите му опитали водата и след като не усетили друг вкус, освен този на водата, усмихнали се и му благодарили от сърце.
-Следващата седмица ще ви донеса друго гърне! – казал синът.
И така продължило много седмици, една сред друга. Двамата възрастни се престрували : пиели от водата с голяма наслада и били щастливи да виждат радостта, която цъфтяла на лицето на техния син.
Случило се нещо прекрасно: техните недъзи изчезвали и бръчките им се изглаждали.
Като, че ли в тази вода имало някакво чудо.
Чудото на “благодарността”. Има хора, които перат, чистят, готвят за другите десет, двайсет, трийсет години … Придружават ги, разхождат ги, обичат ги ден и нощ. А в действителност не са чули да им кажат “благодаря”.
Да се каже “благодаря” не е въпрос на галантност. Означава да кажеш на един човек : -Достатъчно ми е, че те има и те обичам”.
Ти имаш ли навик да благодариш на Бог-Отец и на всички онези, които ти правят добро?
Помисли за това …
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Най-хубавото вино
Един мъж и една жена се оженили късно и за тяхна, голяма радост и изненада, се сдобили със син. Отгледали го с голяма любов и с всевъзможни грижи, но поради това, че били много бедни го дали в училище, за да израстне духовно.
Връщайки се вкъщи момчето имало едно единствено желание : да се отблагодари по някакъв начин на своите родители.
-Какво мога да направя? – попитал ги той.
-Наистина, нещо хубаво за вас ?
-Най-скъпото нещо, което имаме, си ти, сине! – отговорили му възрастните. Но ако наистина искаш да ни направиш подарък, донеси ни малко вино. Не сме лакоми, но от години не сме пили нито глътка.
Но синът нямал пари.
Един ден, когато отивал в гората за дърва, докоснал с ръце водата, която падала от един водопад и отпил от нея. Имал чувството, че тя има вкус на най-чистото и сладко вино. Напълнил едно гърне, което носел със себе си и се върнал бързо вкъщи.
-Ето моят подарък – казал на родителите си – едно гърне пълно с вино за вас.
Родителите му опитали водата и след като не усетили друг вкус, освен този на водата, усмихнали се и му благодарили от сърце.
-Следващата седмица ще ви донеса друго гърне! – казал синът.
И така продължило много седмици, една сред друга. Двамата възрастни се престрували : пиели от водата с голяма наслада и били щастливи да виждат радостта, която цъфтяла на лицето на техния син.
Случило се нещо прекрасно: техните недъзи изчезвали и бръчките им се изглаждали.
Като, че ли в тази вода имало някакво чудо.
Чудото на “благодарността”. Има хора, които перат, чистят, готвят за другите десет, двайсет, трийсет години … Придружават ги, разхождат ги, обичат ги ден и нощ. А в действителност не са чули да им кажат “благодаря”.
Да се каже “благодаря” не е въпрос на галантност. Означава да кажеш на един човек : -Достатъчно ми е, че те има и те обичам”.
Ти имаш ли навик да благодариш на Бог-Отец и на всички онези, които ти правят добро?
Помисли за това …