Имало едно време в средата на едно поле едно плашило. То било поставено върху земята и неговата роля била да плаши птичките, за да не ядат от посевите в полето. Плашилото било много гордо и високомерно. Считало се за много важно и мислило, че няма нужда от никого. Когато някое животно минавало покрай него, му казвало:
-Видя ли колко съм красиво? Кажи истината! Не си виждал никога плашило по-хубаво от мен, нали?
Животните се отдалечавали, без да отговорят. Веднъж плашилото видяло един орел, който летял в небето. Извикал му и го попитал:
– Орльо, от всички плашила, които си виждал, не е ли истина, че аз съм най-красивото?
Орелът отговорил:
– Възможно е. Трябва да си благодарно на този, който те е направил така.
Раздразнено, плашилото казало:
– Аз не дължа нищо на никого. Ако съм най-хубаво и добро, то е защото съм такова, без помощта на никого.
Един слънчев ден, господарят му работил в полето. Той забравил шапката си вкъщи и тогава взел баретата, която бил сложил на плашилото. То било бясно. И това не е краят.
Жената на господаря останала без тиквички за вечеря. Сетила се, че за да направят плашилото, сложили една тиква вместо глава, и отишла да я вземе, за да сготви.
Дошъл и по-големият син, който искал да се облече за карнавал и взел старата дреха, която били сложили на плашилото.
Така това надменно плашило, което вярвало, че не дължи нищо никому, разбрало, че всичко онова, което представлявало, го дължало на другите, които му го бил дали.
А ти мислиш ли често, че всичко, което имаш, си го получил от Бог? Не забравяй никога една благодарствена Молитва към Онзи, който ти е дал всичко!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Надменното плашило
Имало едно време в средата на едно поле едно плашило. То било поставено върху земята и неговата роля била да плаши птичките, за да не ядат от посевите в полето. Плашилото било много гордо и високомерно. Считало се за много важно и мислило, че няма нужда от никого. Когато някое животно минавало покрай него, му казвало:
-Видя ли колко съм красиво? Кажи истината! Не си виждал никога плашило по-хубаво от мен, нали?
Животните се отдалечавали, без да отговорят. Веднъж плашилото видяло един орел, който летял в небето. Извикал му и го попитал:
– Орльо, от всички плашила, които си виждал, не е ли истина, че аз съм най-красивото?
Орелът отговорил:
– Възможно е. Трябва да си благодарно на този, който те е направил така.
Раздразнено, плашилото казало:
– Аз не дължа нищо на никого. Ако съм най-хубаво и добро, то е защото съм такова, без помощта на никого.
Един слънчев ден, господарят му работил в полето. Той забравил шапката си вкъщи и тогава взел баретата, която бил сложил на плашилото. То било бясно. И това не е краят.
Жената на господаря останала без тиквички за вечеря. Сетила се, че за да направят плашилото, сложили една тиква вместо глава, и отишла да я вземе, за да сготви.
Дошъл и по-големият син, който искал да се облече за карнавал и взел старата дреха, която били сложили на плашилото.
Така това надменно плашило, което вярвало, че не дължи нищо никому, разбрало, че всичко онова, което представлявало, го дължало на другите, които му го бил дали.
А ти мислиш ли често, че всичко, което имаш, си го получил от Бог? Не забравяй никога една благодарствена Молитва към Онзи, който ти е дал всичко!