Мъченици от Даймел

Блажени Мъченици от Даймел

 

През нощта на 21 юли 1936 г. общността на Даймиел е изгонена от пасионисткото убежище, до параклиса на Кристо де ла Луз.

Отец Никефоро, провинциален настоятел, събра религиозните в Църквата, даде им опрощение и ги причести.

Той им каза: «Деца мои, това е нашата Гетсимания… Жители на Голгота, смелост за да урем за Христос! Мой ред е да ви насърча и аз да взема  сили  от вашия пример».

Религиозната група беше разделена на няколко групи.

Първата група, водена от отец Никефоро, трябваше да вземе влака на гара Мансанарес, Сиудад Реал, на 23 юли. Те са арестувани и разстреляни в поле недалеч от гарата.

Петима от тях загинаха при тази първа екзекуция: Никефоро Диес, Хосе Есталайо, Епифанио Сиера, Абилио Рамос и Закариас Фернандес. Фулхенсио Калво почина малко след пристигането си в болницата, където бяха откарани останалите шестима оцелели.

Деветима от групата успяват да стигнат с влак до Сиудад Реал с влак: Херман Перес, Фелипе Валкабадо, Маурилио Мачо, Хосе Осес, Хулио Медиавиля, Хосе Мария Руис, Лаурино Проаньо, Анакарио Бенито и Фелипе Руис. Там те бяха затворени, обвинени в религиозност.

Те бяха водени по улиците с белезници, подигравани и замервани с камъни от тълпата. В градската управа издали указ освобовдаващ населението от всякаква отговорност и вина, което всъщност беше тяхната смъртна присъда. Те бяха убити на 23 юли в Карабанчел Бахо, Мадрид и погребани в общ гроб.

Трима от тях, Педро Ларго, Феликс Угалде и Бенито Солано, успяват да вземат влака, но на гара Урда са принудени да слязат от влака и сутринта на 25 юли са убити.

Още двама, Хуан Педро Бенгоа и Пабло Леоз, успяха да стигнат до Сиудад Реал, където се криеха в продължение на два месеца. Те бяха открити и застреляни на 25 септември в Карион де Калатрава, Сиудад Реал.

Оцелелите от първия разстрел  в гарата Мансанарес, след като прекараха три месеца в болницата, където лекуваха раните си и се грижиха за болните, бяха застреляни отново на 23 октомври: Илдефонсо Гарсия, Жустиниано Куеста, Ефрасио де Селис, Хонорино Караседо, Томас и Хосе Мария Куартеро.

Всички те умряха, прощавайки на своите преследвачи.

Те са обявени за блаженни от папа св. Йоан Павел II на площад Свети Петър в Рим на 1 октомври 1989 г. Мощите им почиват в криптата на параклиса от Кристо де ла Луз.

МОЛИТВА

Боже, крепост и венец на мъчениците, благоволил да приобщиш блажения Никифор и неговите спътници към Господните страдания; Дай ни, като подражаваме на техния пример, да можем да издържим непоколебими във вярата до смъртта.

 
 
 
източник: https://www.passiochristi.org/ (сайт на Конгрегацията на пасионистите).
Превод от англиски и испански: Луис и Вирджиня Сентено от енорията Русе.

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.