Генерални Аудиенции

Мъж и жена (Втора част)

22 април 2015 – Папа Франциск

Мъж и жена (Втора част)

 

Скъпи братя и сестри,

В предходния катехизис за семейството размишлявах върху първия разказ за сътворението на човешкото същество, в първата глава на Битие, където е написано: „Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ създаде него; мъж и жена ги създаде” (1:27).

Днес бих искал да завърша размисъла с втория разказ, който намираме във втора глава. Тук четем, че Господ, след като създаде небето и земята, „създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана живо същество” (2:7). Това е кулминацията на сътворението. Но нещо липсва: тогава Бог поставя човека в най-красивата градина, която той може да обработва и да се грижи за нея (вж. 2:15).

Светият Дух, който вдъхнови цялата Библия, за момент извиква образа на мъжа сам – нещо липсва – без жена. И Светият Дух предизвиква Божиите мисли, дори Неговите емоции, докато Той гледа Адам, наблюдавайки го сам в градината. Той е свободен, той е господар… но е сам. И Бог вижда, че това „не е добро“: сякаш това, което липсва, е общение, липсва му общение, липсва пълнотата. „Не е добро“, казва Бог и добавя: „Ще му направя помощник, подходящ за него“ (2:18).

И така Бог довежда всички животни при човека; човек дава на всеки името му – и това е друг образ на господството на човека над творението – но той вижда, че нито едно от животните не е като него. Човекът продължава сам. Когато най-накрая Бог представя жената, мъжът възторжено признава, че това създание и само това създание е част от него: „кост от костите ми и плът от плътта ми“ (2:23). Накрая има отражение, реципрочност. Когато човек — за да даде пример, за да ни помогне да разберем — иска да се ръкува с друг, той трябва да има този човек пред себе си: ако той протегне ръката си и няма никой… ръката му остава протегната, няма реципрочност. Такъв беше човекът, нещо му липсваше, за да достигне своята пълнота; липсваше реципрочност. Жената не е копие на мъжа; тя идва директно от творческия акт на Бога. Образът на „реброто” по никакъв начин не изразява малоценност или подчинение, а напротив, че мъжът и жената са от една и съща същност и се допълват и че също имат тази взаимност. И фактът, че – също в тази притча – Бог моделира жената, докато мъжът спи, означава точно, че тя в никакъв случай не е човешко творение, а Божие. Той също така предлага друга гледна точка: за да намери жената – и бихме могли да кажем, че да намери любовта в жената – мъжът първо трябва да мечтае за нея и след това да я намери. Божията вяра в мъжа и жената, тези, на които е поверил земята, е щедра, директна и пълна. Той им вярва. Но тогава дяволът въвежда подозрение в умовете им, неверие, недоверие и накрая непокорство към заповедта, която ги е защитила. Те изпадат в онзи делириум на всемогъществото, който замърсява всичко и разрушава хармонията. Ние също го чувстваме вътре в нас, всички ние, често.

Грехът поражда недоверие и разделение между мъжа и жената. Тяхната връзка ще бъде подкопана от хиляди форми на малтретиране и подчинение, подвеждащо съблазняване и унизително невежество, дори най-драматичните и насилствени видове. И историята носи белега. Нека помислим например за онези негативни ексцесии на патриархалните култури. Помислете за многото форми на мъжко господство, при които жената се смяташе за втора класа. Помислете за експлоатацията и комерсиализацията на женското тяло в настоящата медийна култура. И нека помислим и за неотдавнашната епидемия от недоверие, скептицизъм и дори враждебност, която се разпространява в нашата култура – по-специално разбираемо недоверие от страна на жените – от страна на завет между мъж и жена, който е способен, в същото време, за пречистване на интимността на общението и за опазване на достойнството на различието.

Ако не намерим прилив на уважение към този завет, способен да защити новите поколения от недоверие и безразличие, децата ще идват на света все по-изкоренени от майчината утроба. Социалната девалвация за стабилния и генеративен съюз между мъжа и жената със сигурност е загуба за всички. Трябва да върнем брака и семейството на почетното място! Библията казва нещо красиво: мъжът намира жена, те се срещат и мъжът трябва да остави нещо, за да я намери напълно. Ето защо човек ще остави баща си и майка си, за да отиде при нея. Красиво е! Това означава да тръгнете по нов път. Мъжът е всичко за жената и жената е всичко за мъжа.

Отговорността да пазим този завет между мъжа и жената е наша, въпреки че сме грешници и сме наранени, объркани и унизени, обезсърчени и несигурни; въпреки това за нас, вярващите, това е изискващо и завладяващо призвание в днешната ситуация. Същият разказ за сътворението и за греха завършва, като ни показва една изключително красива икона: „Господ Бог направи на Адам и на жена му кожени дрехи и ги облече“ (Битие 3:21). Това е образ на нежност към грешната двойка, която оставя устата ни отворени: нежността, която Бог изпитва към мъжа и жената! Това е образ на бащинска грижа за човешката двойка. Сам Бог се грижи и пази своя шедьовър.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 22 април 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.